Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
|
В седми том от избраните съчинения на изтъкнатия литературен критик, поет и общественик е събрана неговата брилянтна публицистика. Тя е и бойна тръба, и камертон за настройване на общественото съзнание, в което предизвикват събиране и нагнетяване на енергия за конструктивни дела. Понякога Гранитски говори силно и призивно, друг път – спокойно и убедително, но стоейки твърдо на своята гражданска позиция, казва истините такива, каквито са, дори когато са горчиви и когато от тях боли. ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
"Пазар на роби с бюста на Волтер" включва интимните, гражданските, отечествените видения на поета, лирическите и философските му размисли за живота, смъртта, любовта, творчеството, за потъналата и непотъваща Атлантида, която носим в себе си и сме длъжни, докато сме живи, да я заселваме с красота и добро. "Потъни подобно византийски кораб край подводните пещери на Калиакра и ще откриеш себе си на дъното - една огромна амфора където свещенодействат и свещеномолитстват духове добри и благородни отправят химни те със трепет към върховния владика на природата изсечени от съзерцание вода и огън хилядолетия ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
|
Текстовете в тази книга се родиха по волята на неудържимата издателска инициатива на "Захарий Стоянов". Някои от тях са предговори към книги, други са послеслови, трети са статии, посветени на цялостното творчество на известни български интелектуалци. Препрочитайки страниците на тези текстове, с удовлетворение забелязвам, че продължавам стратегическия си замисъл да мисля, да пиша, да концептирам върху значими литературно-художествени и естетически факти. Независимо дали става дума за нова книга на млад и начеващ автор или за творба на класик. ... |
