Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Изданието включва следните произведения: Довиждане до другия живот; В Старо село накрай света; В Старо село накрай света - част 2; Ще те накарам да се влюбиш; Далечна сянка на далечните дни. ... |
|
|
Любов по време на социализъм е първият роман на Недялко Йорданов. ... "Тази тетрадка открих в ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, облепен с етикети от различни пристанища, служил за багаж по време на презокеански пътувания. Дядо го беше купил от антиквариат - той си падаше по такива стари вещи. Тетрадката от двеста страници с черни твърди корици беше скрита под двайсетте годишнини на сп. "Златорогъ" на литературния критик Владимир Василев. Свикнала бях с почерка на дядо, защото се ровех в ръкописите му, като е бил млад. После той премина на компютър и не ми беше интересно да ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
