“ История на българите ” за първи път ще представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния исторически труд изпъкват имената на водещи наши учени и историци – проф. Д-р Георги Бакалов, проф. Д-р Георги Марков, проф. Д-р Григор Велев доц. Д-р Емил Александров, доц. Д-р Трендафил Митев и доц. Д-р Райна Гаврилова. Идеята на авторите не е да пренапишат или изопачат конкретните факти, а да коригират отдавна наложени погрешни становища и да предложат на настоящите и бъдещите ... |
|
Вместо понятия като военна демокрация и военноплеменен съюз в тази книга читателят ще срещне термините вождество, ранна и варварска държава (със съответните им подразделения), които описват много по-адекватно еволюцията на българската държавност от IV до края на IX век. Един модерен разказ, който не само комбинира най-новите достижения на историческата наука и антропологията, но обещава "разходка" и сред държавността на аварите, хазарите и франките. Този контекстуализиращ разказ подпомага очертаването на една по-ясна картина на реалното място на българите и тяхната държава в епохата на Ранното средновековие. ... |
|
Съставители: Галина Гончарова, Цветелин Степанов, Кирил Василев. ... Какво е общото между ударите на Фортуна в сферата на политиката и травматичната посткомунистическа култура? Как ръкописите на Дерида кореспондират с готическите шрифтове на съвременните татуировки с крайнодесен профил? Какво свързва бродниците или "бродниките" от XII век с пространствената нестабилност на пазара от 90-те години на XX век? Къде се пресичат траекториите на културните елити през социализма и на противниците на джендър идеологията и Истанбулската конвенция в съвременността? Кое е пространството, което съвместява спомени за ... |
|
Известно е, че темата за Края на света е вълнувала през Средните векове немалко християнски народи в Западна Европа, като на проблема са посветени хиляди страници. Настоящата книга разширява хоризонта на нашите познания, защото показва, че очакването на Края не е характерно само и единствено за Запада, а и за много други държави и най-вече за техните духовни и политически елити, сред които трябва да причислим и тези на българите, хазарите, ромеите, русите. Анализът на автора интегрира свидетелства от редица части на днешна Европа, като демонстрира далеч по-големия пространствен обхват на горното явление и отчленява както ... |