"Във времето текстовете на П. Ю. Тодоров най-често са изглеждали ненавременни. В годините, когато са били създавани, за тях като че ли е било още рано. През периода на 20 -те и 30 -те пък оставят впечатлението за вече закъснели или дори за излезли от историческия коловоз. След 1944 г., в провъзгласеното като най-оптимистично време за всички времена, те се оказват прекалено песимистични. С все по-нарастващия песимизъм към социалистическия оптимизъм от края на 60-те, драмите му започват плахо да се завръщат по сцените и в читанките, но остават все така зачудващи с изпразнения от борческото си съдържание, зелен и ... |
|
В книгата се разглеждат драмите на големия български писател Йордан Радичков, поставени в контекста на цялостното му литературно творчество и визия за света, в социалнополитическия контекст на тяхното написване и в движението на рецепцията им през годините. Те са едно своеобразно увенчаване на неговата проза с непреодолимата ѝ нагласа към устната речева култура. Структурното изграждане на Радичковата драма се разгръща в анекдотичната обрамченост на сюжета, чието движение зависи от клетвената сила на думите, на думата жест, призоваваща своя предмет. Тази едновременност на хаотичното и мистериалното начало, на ... |
|
В книгата се изследва българската драматургия, създадена между 1944 и 1989 г., чиято фабула се основава върху нелегалната комунистическа съпротива у нас по време на Втората световна война. Предлага се нов прочит както на разглежданите автори и текстове, така и на предизвикалите ги събития, на историята и условията, които са породили тези пиеси и в които са се появили те. Книгата представлява интерес не само за специализираната аудитория, но и за един по-широк кръг читатели с хуманитарна нагласа. Пиесите, разказващи за въоръжената комунистическа съпротива срещу властта в първата половина на 40-те години на XX в. са ... |
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
|
През периода 1944 - 1989 г. цензурата не съществува като законна отговорна институция, а самото ѝ наличие се отрича от комунистическата власт. По този начин тя става двойна, защото дори нейното съществуване е цензурирано. Творческото изразяване е оковано с верига от звена, процедури и похвати на забраняване и позволяване. Със забраната творбата бива унищожена. Най-често и като позволена тя вече не е същата. Изследването се спира на забранени или трудно и за кратко допуснати до театралната сцена текстове на известни автори от периода, който някои наричат "социализъм", а други - "комунизъм". ... |