Може би главен виновник за интереса на Колинс към военната тематика е баща ѝ. Като офицер във Военно-въздушните сили на САЩ, той служи по време на войната във Виетнам. Когато военното положение приключва, най-малката от четирите деца, Сюзан, е на 13. „Той държеше да говори с нас за войната, въпреки факта, че сме деца. Важното за него беше да разберем този сериозен аспект от човешкия живот“, разказва Колинс. Заради работата на бащата семейството е в постоянно движение и дори след раждането на малката Сю през 1962 г. в Кънектикът, фамилията не спира да се мести. Колинс прекарва детството си в източната част на САЩ. Първо учи в гимназията „Карвър“ в Кънектикът, а след това се премества в училището за изящни изкуства в Алабама. След като става ръководител на училищния театър, Сюзан решава да кандидатства в Университета на Индиана. Постига целта си и я приемат. През 1985 г. вече е с бакалавърска степен по специалностите театър и телекомуникации. Увлечението ѝ към театралното изкуство се засилва и Сюзан продължава обучението си с магистърска степен по драма в Университета на Ню Йорк.
След дипломирането си не намира работа по специалността и няколко години работи като директор на здравната служба на Кеймбридж. Въпреки това, Колинс не се отказва да гради кариера в сферата на изкуството и през 1991г. прави първата си стъпка към нея. Започва работа като сценарист на детски телевизионни предавания. Показвайки истински талант в писането, колелото на успеха се завърта и Сюзан става част от екипа на няколко популярни продукции за телевизионния канал „Nickelodeon“.
Работата ѝ по един от детските сериали я запознава с Джеймс Проймос – автор на детски книги, но за Сюзън, преди всичко човек, изиграл важна роля в нейния живот. Майсторството на Проймос я вдъхновява до такава степен, че тя решава да пише детска литература. И идеята за първата история не закъснява. „Замислих се за „Алиса в страната на чудесата“ и какви тайни крие един подземен свят“, споделя Сюзан. Започва да пише своя разказ, в който едно момче открива огромен нов свят, след като пропада през решетката на пералното помещение в своя апартамент. Историята печели доверието на издателите и през 2003 г. първият роман на Сюзън e публикуван под името „Gregor the Overlander“. Книгата завладява толкова читатели, че скоро след това всички я помнят като първа част от поредицата „Подземни хроники“.
Вече утвърден писател, Колинс не спира да създава истории и дори не подозира, че следващият роман ще я превърне в световноизвестен автор. След излизането си през септември 2008 г., книгата „Игрите на глада“ се задържа в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ цели 60 седмици. Сюзан решава, че трябва да продължи историята и през следващите две години публикува романите „Възпламеняване“ и „Сойка-присмехулка“. Те превръщат заглавието „Игрите на глада“ в емблематична трилогия за читателите по целия свят. След отчитането на продажбите си, „Амазон“ обявява, че Сюзан Колинс е сред най-продаваните автори за всички времена. Забелязвайки значителната популярност на поредицата, авторитетното списание „Таймс“ категорично определя Колинс за една от най-влиятелните личности на 2010 г.
Но кое е голямото вдъхновение за появата на една от най-продаваните поредици? По думите на Сюзан, тайната на този огромен успех се крие в нещо съвсем обикновено. „Един ден, лежейки в леглото, превключвах телевизионните канали и „сърфирах“ между темите за реалити телевизията и войната в Ирак. От едната страна забелязах младите хора, които биват измъчвани и убивани, а от другата – събирателен образ на нацията, който гледам по телевизията“, разказва Колинс. Оказва се, че вниманието към важните аспекти от човешкия живот, не само е умело наследено от баща ѝ, но изиграва и важна роля за успеха в собствения ѝ живот.
