"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
"Дълг и наслада" е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен - Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл "Дълг и наслада" е уникално ... |
|
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
|
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
|
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
|
Цветан Тодоров, роден в България през 1939 г., живее и работи във Франция от 1963 г. Виден теоретик на литературата и историк на идеите. Автор на повече от трийсет книги, преведени на много езици. През последните 20 години осмисля наследството на хуманизма и неговото място в ценностната система на нашето време. ... |
|
|
Тероризмът най-често бива сочен като основната заплаха за днешния глобализиран свят. Най-развитите страни и общности от държави търсят изход от тази опасност, обявявайки война на тероризма. Коя е нейната първопричина – икономическа, религиозна, политическа? Цветан Тодоров е посветил книгата си на този сложен въпрос. Привилегированата гледна точка в неговото геополитическо изследване се определя от размисъла за характера на човешките култури. Отношенията между тях нерядко са следвали модела на противопоставяне между цивилизацията и варварството. Заслугата на тази книга е в преодоляването на широкоразпространените ... |
|
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
