Плутарх (ок. 46 - 127) завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията Успоредни животописи и Нравствени съчинения. В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му.
Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия при платоника Амоний, реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния интелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство. Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище.
Добродетелта е ключово понятие и в Успоредни животописи - в тях Плутарх е повече моралист, отколкото историк.
