Необичайната поза на световноизвестната скулптура на Огюст Роден впечатлява от пръв поглед. Защо Мислителя, противно на естествената привичка, е облегнал лакътя на дясната си ръка, на лявото коляно? Може би отговорът е в самото название на творбата. Неудобството активизира съзнанието ни. Привичното, "нормално" състояние (ситост, спокойствие, физически комфорт) не раздвижва мозъчните ни гънки. Обикновено е така с всеки от нас. Необичаен по форма е и този сборник. Авторът е събрал свои кратки публикации от последните десетина години в различни сайтове, хартиени издания и от литературния си блог. Плод на лични ... |
|
Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев, без да е специалист в тази област, ... |
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
Действието на романа се развива в края на 70-те години на отминалия век. Място - Девня, наричана тогава от пропагандата Долина на голямата химия, а от работниците - Долина на смъртта. На фона на гигантското за нашите мащаби строителство разказът проследява съдбите на няколко обикновени работници, на инженер-изобретател, на пълномощника на ЦК на БКП и Министерския съвет за строежа и семейството му и на други герои, пряко или косвено свързани с градежа на промишления комплекс. В този "кипящ котел", както го нарича щатният поет на строежа, се преплитат и сблъскват стремежи, амбиции и страсти на хиляди от цялата ... |
|
Тошо Лижев е роден на 15.09.1941 г. в село, сега град, Стражица, Великотърновско. Завършил специалност "Славянска филология" в Софийския университет. Работил е като журналист, бизнес организатор, библиотекар, кредитен инспектор. Пише само фантастика. Не е членувал и не членува в никакви политически и "творчески" организации. С едно малко прекъсване от 20 години е издал досега 9 книги: "Градините на Марс" (1976 г.), "Не стреляй дори на шега" (1978 г.), "Омайко и Умейко" (1980 г.), "Невъзможен свят" (1980 г.), "Животът на една звезда" (1985 г.), " ... |
|
Енциклопедия на човешката глупост. Още древните са твърдели, че гениалността я дели само крачка от глупостта. Историята на човечеството - освен всичко друго - е и низ от заблуди, робуване на стари и създаване на нови митове. И днес, в XXI, навярно най-рационалистичния век, независимо дали го съзнават или не, хората са подвластни на безброй предразсъдъци и суеверия, чиито корени понякога тръгват от зората на човешката цивилизация преди 5-6 хиляди години. Книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, е скромен опит да представи една по-обща картина на вярванията и проявите, белязани от човешката глупост през ... |