Книга в чест на Атанас Далчев. ... По случай 120 години от рождението на Атанас Далчев."Един писател си личи по това, което той не си позволява да пише.""Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема." Атанас Далчев ... |
|
Божидар Кунчев е литературен критик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо", "Трима поети: Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров", "Поглед върху поезията", "Да отидеш отвъд себе си", "Когато времето кристализира" и други. "Какво щяхме да правим без чистите пространства на изкуството, на всичко, създадено от духа! Дори не мога да си представя живота на човек, който не познава този спасителен план. Животът му трябва да е пустиня." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
"Замисляйки тази книга, посветена на паметта му, исках да поместя в нея част от написаното за Далчев, за да се открои отново облика му на изключителен творец, на световен поет, както основателно го нарече един чуждестранен литературовед. Изкушението да включа още и още от споделеното за Далчев от онези, които са го познавали и обичали и като човек, бяха много. Разбираемо е, че трябваше да се огранича при подбора си, но и това, на което се спрях като съставител, изтъква непреходното въздействие и актуалност на този поет, преводач и критик, въздействието на Далчев с неговата мъдрост и човечност. Преведената проза в ... |
|
Човекът в творчеството на Далчев, Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |