"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов (1968) е автор на поезия, ... |
|
|
Макар и съставена от отделни статии, книгата изгражда цялостно (монографично) вътрешно пространство, където литературата е мислена като пълноценната философия на българското битие в историята, на българското влизане в модерната история през епохата на Възраждането. Самото Възраждане е мислено като българското осево време (Achsenzeit) в ножицата между автохтонните вертикални наследства (фолклора, дълбоката колективна памет) и външните хоризонтални въздействия - класическата модерност на XVIII и XIX век; но още повече типологичните съответствия между тях. Книгата предлага по-скоро едри сравнителни типологии между ... |
|
|
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти). Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
Поезията на Пламен Антов е била винаги наситена откъм образи, мисловни провокации и постмодерни препратки. В тази книга обаче, авторът много повече набляга на непосредствените преживявания от политическото и природата, от божественото и езика. Те са представени като противоположни категории, но с една неустойчивост в езика като литературност, с неговата междина между всекидневното, злободневното и висшето. Езикът е арбитър и в този случай може да се причисли към едното или другото в зависимост от неговата позиция. Той е атрибут на Бога или на мамона. "Ловецо, лесно е да убиеш вълка в гората. Убий вълка, в себе си!& ... |
|
|
Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване... Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов ... |
|
|
Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика: Константин Павлов, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина – ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
|
Биополитически и философски проблеми; критика на политическото. Станев и Хайдегер. ... Книгата е пръв опит за изследване на философската система на Емилиян Станев. Макар да е фокусирано върху ранната анималистика на писателя от 1930-40-те години и особения, философски натоварения образ на животното в нея, изследването чете "целия" Станев. За пръв път се обръща специално внимание върху най-късния период в творчеството му от 70-те години (т. нар. "последни разкази") като израз на страстна ангажираност с глобалните проблеми на "епохата" и преди всичко като опит за морална философия на науката. ... |
|
|
"Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо. Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием ... |
|
|
"В лицето на тази книга имаме повод да приветстваме опит за лирико-философска дисекция на словесното съзидание. Предложените тук текстове и картинки внушават здравословен скепсис към и постмодерните напъни за възможен ренесанс на списователската арт аура." Бойко Ламбовски Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията "Пламък", "Летописи", "Съвременник", "Литературна мисъл", "Език и ... |
