В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните прения, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения. Последната глава е посветена на дефинирането на най-употребяваните от Юнг психологически понятия. Тук се съдържа и една формулирана от автора дефиниция на "цялостната личност" (Selbst), функционираща в предишните издания като понятието "Аз" (Ich). Понятието ... |
|
|
Човекът и неговите символи дължи съществуването си на един от собствените сънища на Юнг. Великият психолог сънува, че неговият труд се разбира от широката публика, а не само от психиатрите и затова се съгласява да напише и редактира тази забележителна книга... Тук Юнг разглежда богатия свят на несъзнаваното, чийто език според него са символите, постоянно разкриващи се в сънищата. Убеден, че сънищата предлагат практически съвет, изпратен от несъзнаваното до съзнавания Аз, Юнг прозира че себеразбирането води до един пълноценен и продуктивен живот. Така читателят ще получи нови откровения за себе си от тази проникновена ... |
|
|
Наред с Психологически типове, Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (в Две студии по аналитична психология ) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място. В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно реалността на душата - не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние - извън пределите на съдбата на индивида - да възприемат ... |
|
|
"Архeтипове" и "колективно несъзнавано" са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX / І от "Събраните съчинения") се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно "За архетиповете на колективното несъзнавано", после "Понятието за колективно несъзнавано" и най-накрая - "За архетипа с особено внимание върху понятието "анима". Следват публикации, в центъра на които са специфични ... |
|
|
Том VIII от събраните съчинения на К. Г. Юнг обхваща главно изследвания, които представят основополагащи прозрения и съществени работни хипотези на автора. В няколко от включените работи той документира и разширява своята теория за либидото, която разработва от 1912 г. до 1928 г. През този период Юнг влиза в спор с психоаналитичните възгледи на Фройд и излага по недвусмислен начин собствените си наблюдения и разсъждения. Всички тези изследвания образуват същинската предпоставка за разбирането на аналитичната или комплексната психология. В Теоретични разсъждения за същността на психичното понятията съзнание и несъзнавано ... |
|
|
В 8-ми том на психологическите си изследвания Юнг разглежда идеята за Еона. Целта му е да осветли промяната на психичната ситуация в рамките на християнския еон с помощта на християнските, гностичните и алхимичните символи на цялостната личност, да разгледа връзката между традиционния образ на Христос и естествените символи на цялостността, т. е. на цялостната личност... Юнг разсъждава върху това как биха могли да се възприемат от модерното съзнание някои неща, чието разбиране би ни помогнало да преодолеем нашата светогледна дезориентираност чрез осветляване на нейните психични основания."Напълно съзнавам, че този ... |
|
|
"Онова, което трябва и можем да си позволим, е да се чувстваме уютно в един свят, в който има и тайни, и необясними неща. Бог е просто името на всичко, което не може да се обясни." Карл Густав Юнг ... |
|
|
"Има различни начини за разглеждане на достиженията на видните личности. Всяка една може да бъде видяна в светлината на нейното индивидуално развитие, на историческите събития, оказали влияние върху нея, или на трудноопределимите колективни въздействия, изразявани чрез фразата дух на времето. Вниманието на Юнг е било насочено предимно към големите културни движения - по-специално алхимията, които са компенсирали духа на времето или са били породени от него, както и към творческия дух, въвел пионерски тълкувания в толкова различни сфери, като медицина, психоанализа, ориенталистика, изобразителни изкуства и литература. ... |
|
|
Настоящото издание съдържа текста от седми том от Събраните съчинения на К. Г. Юнг, по-точно двете студии За психологията на несъзнаваното и Отношенията на Аза и несъзнаваното. Тези трудове водят началото си от предишни научни статии, където вече се открояват основополагащите идеи, важни за изграждане на цялостното творчество на Юнг. И в двете научни работи трудната материя е представена по възможно най-достъпен начин и така става разбираема за една по-широка читателска публика. В първата, За психологията на несъзнаваното, Юнг се занимава в критичен аспект с различните схващания на Фройд и Адлер за несъзнаваното и ... |
|
|
Религиозната проблематика заема централно място в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му трудове. Голямата заслуга на Юнг е разбирането му, че общата първична представа в основата на различните форми на религията, е архетипово съдържание на човешката душа. Новото виждане дава възможност да разберем традиционните ценности и да изпълним с ново съдържание закостенелите форми. Настоящият том обхваща коментари и предговори към религиозни съчинения на Изтока. Тук са показани главните противоположности и съответствия между западните и източните начини на изразяване и форми на възприятие. Включен е и предговорът към ... |
|
|
"Семинарните колоквиуми на Юнг са богати на материал, който не може да се намери или само е загатнат в неговите публикувани съчинения. За Юнг те са плодородна почва: той често е развивал идеите си, докато е говорел. Семинарът, публикуван в този том, дава най-пълно описание на метода за амплификация на Юнг в анализата на сънищата на пациентите и най-подробните записки за лечението на пациент мъж от самия Юнг. Взети заедно, семинарите ни дават един Юнг, който е уверен в себе си, спокоен, непредпазлив и недипломатичен, без респект към институциите и важните особи, често с чувство за хумор, дори непристоен, ... |
|
|
През 1935 г. професор Карл Густав Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време. В лекциите си той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се ... |
