Задушевните гозби на Пенка Михова. За тях ви говоря. И за тази книга, за трапезната география и поезия в нея, за това как го правят това или онова тук и там в България. По-точно - как са го правили, как са го пъстрили. Как не са го давали и не са се давали. Моми, момци, булки, байовци, стари майки, беловласи бащи. Чевръсти, скопосни, благи, мъдри, държеливи. Пред чистотата им поклонът все висок изглежда... И не се заблуждавайте! Това не е строгата и стегната кулинарна книга, която чинно се мъдри сред стотината други върху рафта на стотната книжарница. Това напомня живите раздумки и глумки между жени, между българки, ... |