Рафълс не обича новото зелено нещо, което се е появило в купичката му. Той го гледа, и се промъква, и сяда, и слуша, и души, и го побутва. Но може би приятелят му Ралф ще му покаже, че да опитва нови неща - дори зелени, - е онова, което най-много обича! Рафълс и новото зелено нещо е неустоимо забавно четиво, в което всеки малчуган ще разпознае себе си, а всеки родител ще намери помощ в опитите да пребори упоритите откази и да възпита вкус към новото. Прекрасните илюстрации перфектно допълват историята и превръщат книгата в истинско съкровище за детската библиотека. Книжка втора от поредицата Рафълс на Дейвид Мелинг. ... |
|
|
Рафълс не обича малките сладки котенца и никак не иска да споделя с тях. Нито храната си, нито възглавничката си, нито кокала си, нито топката си, нито пръчката си, нито голямото синьо одеялце. Но може би малките сладки котенца ще покажат на Рафълс, че да споделяш, е истински забавно. Запознайте се с Рафълс - чаровното кученце, което е толкова сладко и немирно, колкото всяко хлапе! С брилянтните си илюстрации и несравнимо чувство за хумор, тази книга ще се превърне в любимо четиво на деца и родители, като наред със забавлението предлага полезен урок за приятелството, щедростта и споделянето. ... |
|
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас. Дъглас е поканен от Зайо на гости с преспиване, но всъщност се оказва, че гостите са доста повече. Какво по-хубаво от това да си заобиколен от приятели?"Дъглас падна на земята, а близо до него падна и малката Овчица. – Здравей, аз съм Дъглас и отивам на гости при Зайо с пренощуване, но мисля, че се изгубих. – Аз знам пътя - каза малката Овчица. – Защо не дойдеш и ти? - усмихна се Дъглас. – У зайовата къща има много стаи." Из книгата ... |
|
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас. С тревоги не би стигнал далеч. Дъглас знае, че може да разчита на своя татко..."Дъглас изстена. Неговата нова вълнена шапка се беше превърнала в безкраен низ от прежда. – Това не очаквах, че ще се случи - каза отчаяно Дъглас. – Не се тревожи, Дъглас - каза овчицата. – Ние можем да оправим тази бъркотия. И те навиха на мека топка разплетената шапка." Из книгата ... |
|
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас. Имал ли си, някога, усещането, че единственото нещо, от което се нуждаеш е голяма и силна прегръдка? Мечето Дъглас се буди от зимен сън и има нужда точно от това - една голяма "мечешка" прегръдка."– Моята най-невероятна прегръдка беше висока - спомни си Дъглас. И така той отиде до най-високото нещо, което успя да открие около себе си. Той обгърна с ръцете си основата, след това се изкачи до средата, а накрая до най-високата част, която можеше да достигне. И отново грешеше, а и му се бяха забили трески в лапичките" Из книгата ... |
|
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас. Изглежда всеки си има най-добър приятел, с изключение на Дъглас. Може би това, което търси, е точно под носа му!"Скоро те се озоваха пред старата плевня и там попаднаха на Кравичка и нейните приятели, които приготвяха млечен шейк за някого. – Здравейте - поздрави Кравичка. – моля седнете ще ви приготвим ягодово-бананов шейк за секунди. – Не можем, Кравичке - каза Дъглас. – Търсим малката Овчица. Виждали ли сте я?" Из книгата ... |
|
|
"Страната на гоблините е скрита, но не е съвсем далече. Ако се вгледате внимателно, може и да я намерите... Една Сова се спусна от любимото си дърво и се настани върху голям камък. Колко интересно, помисли си тя, как не съм го забелязала досега. Вгледа се отблизо и видя краката. Два чифта крака стърчаха от двете страни на камъка. Крака на гоблин. Совата настръхна. Не обичаше гоблините. Най-добре да си нямаш работа с тях. Единият крак изведнъж трепна и се чу сподавен глас: – Ехо? Има ли някой? Но не последва отговор. Совата вече бе отлетяла." Из книгата ... |
|
|
Всички обичаме да се грижат за нас - чувството е много приятно, сигурен съм, че ще се съгласите. А сега си представете, че за вас се грижи някой, който е по-грамаден и от най-огромния великан, намърдал се е в ботуши на високи токове, надигнал се е на пръсти и се кандилка насам-натам върху своите кокили, чиято прегръдка е мощна като на десет големи мечки и от когото се носи мирис на влажна есенна утрин. Ето как се чувства горският гоблин, живеещ на дърво. Понякога му се иска да се поразтъпче из гората... не мислите ли? ... |
