"През 1924 г. едва бях прехвърлил двайсет години, когато един ден на улицата за първи път ме осени мисълта да напиша произведение за масите. Беше като прозрение: реших да посветя живота си на изследване на масите. Бях обсебен от тази мисъл. Нищо не можеше да ме разколебае... Много по-късно ми стана ясно, че изследване само на масите би било повърхностно. То трябваше да се допълни със също толкова основно и задълбочено изследване на властта... Не съжалявам за времето, което посветих на масите. Двайсетте години, изминали след пристигането ми в Лондон, се занимавах едва ли не само с масите и властта. Събитията в света ... |
|
Записките на Елиас Канети са част от теоретичния му труд. Основните мотиви на неговото творчество са залегнали най-ясно в записките, представляващи в своята макро- и микроструктура едно отворено произведение, което може да бъде разширявано и допълвано - с новите информации от Цюрихския архив - и ясно очертаващо новия образ на света и на човека, който можем да открием и в романа, драмите, автобиографиите му и теорията му за масата и властта. По този начин тези записки са не само основен корпус, но и съпътстващ обяснителен текст към произведенията и философията му. "Познанието при Канети никога не внушава сигурност, ... |
|
Когато се проследява теоретичното творчество на Елиас Канети, част от което са и неговите Записки, може да се установят основни мотиви, които парадигматично се повтарят, поемат, доразвиват, поставят се под съмнение, отхвърлят и т.н. По този начин цялостното теоретично творчество на Канети показва едно единство, което не може да бъде нарушено от новите "открития" двадесет години след смъртта му и след отварянето на част от архива му и което всъщност е единството на неговата личност, познаваща жестоки противоречия и вътрешни борби. "Щом чрез думи може да се постигне толкова много, защо да не може също чрез ... |
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |