"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
|
|
Смъртта при социализма - Героика и постгероика Николай Вуков, Биляна Курташева, Искрен Великов, Валентина Васева, Милена Ангелова, Д. Колева, И. Дичев, А. Хранова, М. Иванова, М. Груев, А. Пашова, П. Воденичаров, Г. Гончарова, Н. Гълъбова, Т. Христов
Рива
|
Цена: 15.00 лв. |
|
|
|
Начинът, по който умираме, е квинтесенция на начина, по който живеем. Има ли тогава "социалистическа смърт", която да съответства на "социалистическия начин на живот"? Разбира се, смъртта е универсален биологичен факт, независещ от идеологии, вери и политически режими. Но тя провокира невероятно многообразие от културни реакции, които са не само мяра за значимостта на самия този факт, но и показват как той е обрасъл с условности, нормативни представи, ритуали, символи, които - за разлика от биологичния факт - значително се променят във времето. Как комунистическият режим в България "опитомява" ... |
|
Как варират властовите отношения в различните култури - това изследва политическата антропология, чиито основни понятия са представени тук в нещо като речник. Реконструирайки голямата човешка история, авторът бърза да стигне до възлови проблеми на политическото днес: разпадането на публичното пространство, медийната харизма на популистите, замяната на принудата с пазара на внимание. Водещ мотив е постепенното изместване на политическото от стари антропологически институции, като ритуала, инициацията, двубоя, към медийната сцена, или с други думи - естетизирането на политическото. Това, че то е станало интересно, скандално, ... |
|
Уебмрежовици, културбракониери, киберагитатори ... "Нещо се случи с културата: мястото на нормативността на красивото е заела заразителността на интересното. Естетическото се превръща в стока, която предлагаме на другите; не експертът-естет или политикът-идеолог, а потребителят има суверенното право да купи или да отмине. Старите йерархии са станали обратими: читателите са едновременно автори, аматьорите -професионалисти, сериозното незабавно се обръща в собствената си пародия, забавното се разраства до драматични размери. От друга страна - както става при преминаването на веществата в газообразно състояние - нито ... |