Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев" не е монография, а размишления върху написаното от Тончо Жечев. Тук са представени не толкова изследвания, колкото вариации върху теми и сюжети от големия мислител. Тончо Жечев все още не е прочетен внимателно и цялостно и поради това значението му е недооценено, а приносът му не е показан в цялата му големина и стойност. Тази книга се стреми да постигне една изключително амбициозна цел - да покаже как големия ни мислител продължава да живее и влияе върху днешното ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг, Гамзатов, Суифт, Шекспир, Колдуел, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се погледне на гения откъм неговата способност да мисли и разсъждава, да изгражда и доказва тези по рационален път, защото е важно да се разбере доколко разумът движи героите и литературата на епохата и им налага определено поведение и път на развитие. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
Петко Р. Славейков е едно от най-удивителните явления в историята на българската литература, на борбите за национално освобождение и на българската мисъл. Но появата именно на такива личности и творци е най-яркият и категоричен знак, че историята е изминала дълъг път и е в подстъпите на своята завършеност и цялост, за да се нарече модерна или буржоазна. След Петко Р. Славейков българската литература и българската мисъл навлизат в нов етап и може да се каже, че вече създават своите големи образци. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови имена, на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на Отечеството. Панко Анчев представя настоящата книга, посветена на Преподобни Паисий Хилендарски. Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя героизъм, безстрашие и саможертви. Тази книга, драги читатели, ни запознава с личността, творческото и историческото дело на преп. Паисий ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
