Майор Стефан Донев, по прякор Легионера, е шеф на военната полиция в база "Индия", Карбала. Арестът на двама наркодилъри на територията на българския контингент в Ирак предизвиква поредица от кървави събития с непредсказуеми последици. Първо, някой инсценира "самоубийството" на един от заподозрените в ареста. Второ, командирът на батальона подхвърля дрога в шкафчето на майора, за да го компрометира. Трето, терорист-камикадзе атакува база "Индия" с кола-бомба. Оцелелият по чудо Легионер си подава оставката, отвратен от далаверите и корупцията в "реформираната" ни армия. Но майорът от ... |
|
Детектив Йордана е по следите на кошмарен убиец-канибал, имитатор на заловения преди време Борис Лилов-Людоеда. По всичко изглежда, че Людоеда поддържа връзка с безмилостния си последовател, дори се съгласява пред властите да бъде посредник между двамата. Междувременно в морския град е извършен брутален атентат в един от най-големите универсални магазини, където младеж с промит от наркотиците мозък избива десетки невинни граждани. Неговият вдъхновител и духовен баща, Учителя, е в основата на нов кошмар - изнудването на целия гард чрез серия от чудовищни престъпления. Исканият откуп е огромен, но градската управа и ... |
|
В къмпинг "Рай" са се събрали десет души, които малко по-късно са изолирани от силна лятна буря в това уединено място със зловеща слава. Маскиран маниак, излъчен на дигитален запис на DVD-плейър в едно от бунгалата, издава на петима от тях смъртни присъди, обвинявайки ги в убийството на един доведен до безизходица баща и на неговия 15-годишен син. Но единствено "осъдените" ли са застрашени от възмездието на неумолимия "съдия", нагърбил се да раздава правосъдие толкова години след престъплението? Оказва се, че всички са заплашени да оставят костите си край морето... Гостите на къмпинга умират ... |
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |