Опитай ме... пробвай ме... вкуси ме..."Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно - ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през задната врата и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна." Из книгата "Мощен литературен талант! Шоколад ще раздвижи неподозирани пластове във вашето съзнание. Дори прелестната Жулиет Бинош не може да достигне плътността и силата на литературния образ. Дори един голям режисьор не може да покрие изяществото на сюжета и неповторимия стил на Джоан Харис." Ню Йорк Таймс ... |
|
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си. Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка ... |
|
"– Хайде, Ани. Кажи ми. Кой е умрял? – Майка ми - каза тя. - Виан Роше. В търсене на пристан и ново анонимно съществуване из павираните улички на Монмартър Ян Шарбоно и дъщерите ѝ Розет и Ани водят спокоен, макар и не щастлив живот над малкото си магазинче за шоколадени изделия. Вятърът е спрял - поне за известно време. Изведнъж в живота им връхлита Зози дьо л'Алба, жената с бонбонените обувки, и всичко започва да се променя... Но това ново приятелство не е каквото изглежда. Безмилостна, непочтена и изкусителна, Зози си има свои планове - планове, които ще разбият света им на парчета. Заложила на карта ... |