Дмитрий Мережковски е един от изтъкнатите руски писатели и оригинални мислители на XX век. Неговото творческо наследство - философските и литературно-критичните творби, прозата, поезията и биографиите с чест издържа на изпитанията на времето и влиза в златния фонд на руската и европейската класика от XX век. Биографичният роман "Животът на Наполеон" е едно от най-значителните му произведения. Мережковски е номиниран за Нобелова награда за литература като най-европейски измежду руските писатели.
Дмитрий Сергеевич Мережковски е роден в Петербург на 2 август 1865 година и произхожда от дворянско семейство. От ранна възраст се отдава на литературата. На 13 години започва да пише стихове, като подражава на Пушкин. През 1880 година за първи път публикува свое стихотворение. Впоследствие много от стиховете му са написани по музика на Сергей Рахманинов, Пьотър Чайковски и други композитори. Мережковски завършва класическа гимназия и Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. През студентските години се увлича по философията и завързва многобройни познанства в средите на столичните писатели и културни дейци.
През пролетта на 1888 година излиза сборникът с младежките стихотворения на Мережковски, които му донасят първоначална известност. Пак тогава, след като завършва университета, по здравословни причини младият писател заминава за Южна Русия и Кавказ. В Боржоми се запознава с деветнайсетгодишната поетеса Зинаида Гипиус. В началото на следващата година тя става негова съпруга. Техният семеен съюз се запазва до края на дните му. Както пише в мемоарите си Гипиус, те живеят заедно "52 години, без да се разделят нито ден".
Писателят пътешества много и прекарва дълго време в Италия. През 1893 година започва да пише трилогията си "Христос и Антихристът", върху която работи 12 години. Трилогията, включваща романите "Юлиан Отстъпник", "Възкръсналите богове. Леонардо да Винчи", "Пьотър и Алексей", му носят европейска слава. Религиозните търсения на Мережковски съвпадат с началото на революцията от 1905 - 1907 година, която радикално променя неговия мироглед. По-късно Мережковски ще стане един от организаторите на Религиозно-философското дружество. Съпрузите (заедно с колегата съмишленик Дмитри Философов) заминават за Париж, където публикуват сборник със статии, посветени на религиозното значение на руската революция.
В Париж Мережковски започва да работи върху новата си трилогия "Царството на звяра" за естеството и същината на руската монархия. В началото на трилогията стои драмата "Павел Първи", публикуването на която води до съдебен процес срещу автора. Впоследствие излизат романите "Александър Първи" и "14 декември". Авторът се отнася критично както към офицерския заговор, така и към руската монархия, която той нарича "демонична" и "антихристова" сила. Мережковский е настроен отрицателно към Първата световна война и към революционните събития от октомври 1917 година.
През 1919 година Мережковски и Гипиус напускат родината си завинаги и заживяват в случайно купеното няколко години преди това жилище в Париж. По време на емиграцията Мережковски продължава да работи много. Но основно място в творчеството му в чужбина заемат историко-културните и историко религиозните изследвания. Писателят е известен и като бляскав преводач на антични и европейски автори. Мережковски умира на 9 декември 1941 година в Париж.