Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг."За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки. Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени ... |
|
Какво е щастието, попита наскоро един интернет потребител. И си отговори: да лежиш по корем до любимия човек и той да ти чете на глас от Тон Телехен. Писма до всеки и до всички показва нагледно защо това е така. Както подсказва заглавието, това е книга от писма - старомодни писма на хартия, поставени в плик. Обикновени? Ни най малко. Нали става въпрос за вселената на Телехен, в която всеки обитател на гората има свой неподражаем характер, също като в Мечо Пух или други любими детски класики. Катерицата, мравката, слонът, щурецът, мечокът и други са наистина мили и достъпни за разбиране и от най-малките читатели. И все ... |
|
Книга за нещата, които ни се иска да направим... без сами да разбираме защо. За това колко е трудно да се поставиш на мястото на другия. За съветите, които са безполезни, защото изхождат от твоята собствена ситуация. Но също и за падането. Не, за танцуването и летенето! За един слон, който изпитва вътрешна потребност да се катери по дърветата, да вижда далечината и да прави пирует. Нищо, че после пада и много го боли. Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. И всеки разсъждава какво би направил на негово място. Неизменно идеите им се оказват свързани ... |
|
Госпожица Печкарска бие. За това се разказва в дневника на един малък ученик. И за неговото чувство за мъст. "След смъртта ми всеки може да го прочете. Ако тогава госпожица Печкарска е все още жива, надявам се, че ще си получи заслуженото." Тоон Телехен (1941 г.) има невероятно богато въображение. В тази книга обаче нещата са много сериозни, при все това произведението може да предизвика искрен смях. Също както става в живота. ... |