"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
|
Сакрална реликва. Петима мъже с неограничена власт. Зло, застрашаващо всички. Това е първият български роман, който успешно комбинира в увлекателен сюжет библейски загадки, артефакти и дейността на специалните служби на различни страни. По този начин книгата се вписва в традицията на автори като Том Егеланд и Дан Браун, но предлага и нещо по-различно. В центъра на романа е сакрална реликва от Разпятието. Това е петият гвоздей, който е трябвало да бъде забит в гърдите на Христос. Съхранен е от племето на Дан, сина на библейския патриарх Яков, чиито потомци се преселват през Северен Кавказ и достигат Дания, където ... |
|
Сборник с разкази от талантливия белетрист Димитър Петров. Разкази с душа, родени от мощната драматургия на самия живот. Те са като парчета от счупено огледало, във всяко от които се оглежда нещо от човека и неговите копнежи, озарени от загадъчна светлина. Авторът изтръгва от потока на битието най-необичайни и интригуващи човешки характери, описва с почти фотографска точност невероятни, но делнични събития. Книгата притежава пленителния дух на градските легенди, особената поетичност на провинциалното ежедневие, колоритния език на хората, чиито съдби се преплитат по силата на непосредствената им битова близост. Коя ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
"Душата на лирическия герой на Димитър Петров - Дионисий е широка, а сърцето му е щедро на доброта и любов. Той обича живота, такъв какъвто е, и раздава любовта си на света, който го заобикаля. Но в любовната палитра от чувства има и търсене, опознаване, съпреживяване и нараняване от любовта. Жената, чашата с вино, хляба, огнището, луната, щурците, звездите и тревите се съчетават хармонично с обичта, търпението, прошката, дълбокия размисъл и поуката от загубата или победата. В стиховете натежава спокойствието на мъдростта, натрупана от житейския опит, говори ясният глас на твореца, носещ послания и откровения." ... |