Книгата е част от поредицата "Вечните приключенски романи" на издателство "Емас". ... Джек Лондон (1876 - 1916) си отива от белия свят ненавършил 40 години. Равносметката за литературата е: 17 години посветени на художественото слово и наследство от 50 книги - романи, повести, разкази, статии, репортажи, пиеси. Не всички издържат проверката на времето, но най-добрите се четат и до днес по целия свят. В тях има описание и на трудното му детство и на още по-трудната му младост. Той не успява да остарее. Те съчетават поезията на суровата девствена природа, романтиката на безкористното мъжество и тежките ... |
|
Романът Мартин Идън на Джек Лондон проследява развитието на един младеж с пролетарски дух в стремежа му да стане писател. Историята разказва за неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия Джек Лондон. Това е романтичен разказ, който води читателите по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Романът се появява като поредица в списание Pacific Monthly от 1908 до 1909 година, а първият превод на български е осъществен от Рачо Стоянов - беден и неук писател, който разпознава себе си в героя на Джек Лондон. Луксозно оформено в ... |
|
Даръл Стендинг, бивш професор по агрономия в Калифорнийския университет, е осъден на доживотен затвор за убийство на колега, извършено в пристъп на ярост. Той прекарва осем години в затвора Сан Куентин, където е подлаган на жестоко наказание - стягане в брезентова усмирителна риза. Обаче точно в това мъчително състояние той получава забележителна способност да "убива" собственото си тяло и да освобождава подсъзнанието си, научава се да властва над времето и пространството и да пътува в други светове и епохи, докато изживява отново своите минали животи. И докато е в затвора, където очаква екзекуцията си за ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |