"Може ли в България да бъде написан добър роман в екип - при това в тройно съавторство? Нещо повече - самият акт на писане да е по-скоро игра, забавление, генерирана обща творческа енергия и интелигентна мисъл за цялото, а не вътрешна борба за надмощие на индивидуалните авторови гласове? Книгата, която държите в ръцете си, е точно такава. Този дебютен роман има всичко, което може да провокира и задържи читателското любопитство: интригуваща история, ярки конфликти, напрежение, което расте с прецизирана динамика, любовни истории в две паралелни сюжетни линии: в съвременността и в Древен Египет; драматизъм, мъдри ... |
|
"Is it possible a good novel to be written in Bulgaria in a team - and even in a triple co-authorship? What's more - that the very act of writing is more of a game, a shared creative energy and intelligent thought for the whole, rather than an internal struggle for supremacy of the authors' individual voices? The book you hold in your hands is just that. This debut novel has everything that can provoke and hold the reader's curiosity: an intriguing story, vivid conflicts, tension that grows with precise dynamics, love stories in two parallel storylines: in modern times and in ancient Egypt; drama, wise ... |
|
"Има книги, които регистрират величието на автора си, и книги, които регистрират величието на разказването. И винаги между тези две измерения стои човекът като център на литературата, човешкото като тема. За някои писатели това е достатъчно. Не и за Неда Зарева. За нея човекът отдавна не е граница (прочетете Седем гласа от тъмното ), а в романа ѝ, Гласът от светлината, свръхчовешкото идва като свръхпонятно. Затова твърдя, че Неда Зарева е различен писател. Тя притежава умението да направи от познатото непознато (и дори ново), да осмисли природата на невидимото, за да ни го покаже като очевидност. Но и това ... |
|
"Тази книга е особена - като героите си. Те нямат имена, посочени са с качество на личността им: Изстрадалата, Гневния, Благородния, Смелата, Лъжкинята, Перфекционистката... Или с онова, което могат - Жрицата. През дневници, разкази, истории се показва развитието на взаимоотношенията в една група; тоест малката група като метафора на цялото човечество. Разказът е кръгов, динамиката се завихря вътре в групата, вътре в книгата, осъществявайки една почти неудържима турбуленция, която всмуква читателя и го провокира да чете още и още... И четейки, да разбира, че тази особена книга е написана за него самия. Защото и той е ... |