Платон (428 / 427 - 348 / 347 г. пр. Хр.) е древногръцки философ и математик, основател на Атинската академия - първото висше училище в Западния свят. Той е сред най-важните представители на елинистичната философия, един от стожерите на цивилизацията ни. Притежава безкрайна интелектуална дълбочина и с неспирна енергия изучава и дискутира в различни сфери от обществената мисъл, като във всяка област на познанието оставя свой уникален принос. Платоновите теоретични концепции за света на идеите издигат духовните мотиви до теоретични начала и предлагат качествено ново разбиране за действителността. Произведенията му в ... |
|
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |