Имало едно време една вълшебна приказка, която се предавала от уста на уста. За първи път била записана през 1550 г. от Джовани Франческо Старопарола, който я взел от италианския фолклор. Близо два века по-късно излязла и изпод перото на Габриела Сюзан дьо Вилньоф във Франция. В приказката се разказвало за умна, красива и независима млада жена и за принц, белязан да носи грозотата на сърцето си върху своето лице. Любовта в приказката побеждавала това мрачно проклятие. Историята била драматична, но краят ѝ се харесвал на всички. Започнали да я разказват все по-често. Тя била така красива и изящна и всички толкова я заобичали, че обиколила света. И до днес трудно се намира дете, което да не е чувало за "Красавицата и Звяра". виж повече
Имало едно време една вълшебна приказка, която се предавала от уста на уста. За първи път била записана през 1550 г. от Джовани Франческо Старопарола, който я взел от италианския фолклор. Близо два века по-късно излязла и изпод перото на Габриела Сюзан дьо Вилньоф във Франция. В приказката се разказвало за умна, красива и независима млада жена и за принц, белязан да носи грозотата на сърцето си върху своето лице. Любовта в приказката побеждавала това мрачно проклятие. Историята била драматична, но краят ѝ се харесвал на всички. Започнали да я разказват все по-често. Тя била така красива и изящна и всички толкова я заобичали, че обиколила света. И до днес трудно се намира дете, което да не е чувало за "Красавицата и Звяра". виж повече