"Вечерта дома го срещна неговата баба стара. Дядо ръкавици сваля и засмян дори до уши, той лулата важно пуши." Из книгата ... |
|
Любимата история на поколения читатели в луксозно издание. Непослушното хлапе Ян Бибиян по цял ден скита и се чуди каква поразия да направи. Единствен другар в игрите му става дяволчето Фют. То отвежда малкия пакостник в омагьосаното царство на Мирилайлай. Ще успее ли рошавият немирник да победи злия магьосник и да се върне при обичните си родители? Книжката е част от колекцията "Любими детски писатели" на ИК "Хермес". ... |
|
Едни от най-обичаните приказки оживяват пред очите на децата. С много хумор и добродушна ирония Елин Пелин осмива редица човешки слабости: алчност, злоба, глупост. И утвърждава ценности като трудолюбие, честност и доброта. Наричан Певец на българското село, авторът разказва приказките Сливи за смет, Торбаланци, Петачето ми дай, Гонка-Вихрогонка, Рибарка и жерав, Що е щастие и още много други. Книгата е част от поредицата Майстори на приказката на ИК Хермес. ... |
|
"Драги читателю, от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия." Елин Пелин Книжката е част от поредицата Детска класика на издателство Пан. ... |
|
В този том са събрани и подредени хронологично най-хубавите приказки на Елин Пелин, публикувани в книгите му Сладкодумна баба (1919), Правдата и Кривдата (1920), Приказки и басни (1949) и в периодичния печат за деца - списанията Веселушка, Чавче, Светулка и вестник Пътека. Книгата е част от поредицата Детска класика на издателство Пан. ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
В този том на "Голяма книга на приказките" са събрани най-хубавите приказки на сладкодумния разказвач Елин Пелин. В тях звучи омайната родна реч, почерпена от съкровищницата на народното творчество. ... |
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
"Художник, от когото не може да отбегне нито едно движение в родния пейзаж, Елин Пелин едновременно с това е и вълшебник на словото, който ни позволява да съзрем всяка жива светлина и да разберем всеки интимен звук на природата. И което е особено важно - природата у Елин Пелин е част от нашата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Ето защо тя е, която у Елин Пелин най-често дава означенията за нашата красота, знание и сила. Това обсебване на природата у Елин Пелин като източник на жизненост и сила за човека е най-съществената черта в отношението на този голям наш художник към родната земя."Петър Пондев ... |
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |