Разказвайки за появата, утвърждаването и кризата на македонския идентитет, Николай Василев изгражда една цялостна обща теория за политическата реалност, към която ще се завърне във втората част на книгата си с работно заглавие "Кризата на Западния свят". В първата част на своята "Обща теория" Николай Василев остро разобличава опитите на македонската "мейнстрийм" историография да удържа една изцяло ненаучна картина за историята на страната, но не пести критики и към българската дипломация и мнозинството от българските историци, които се оказаха неспособни да разберат и осмислят процесите от ... |
|
"Осъдени на разум" е сборник "равносметка", в който са събрани 17 от най-значимите студии, писани от Николай Василев през близо четирите десетилетия, посветени на науката. Разнопосочните проблемни търсения от въпросния времеви период определят и широката тематична палитра - от научно - техническата революция, либерализма, световната история, народопсихологията, оскверняването на миналото, същността на исляма, природата и еволюцията на чергарската циганска цивилизация до "всестранно развития" човек, документалния човек, илюзорния човек и илюзията на интелектуалната мощ и глобалната човещина. ... |
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
|
Първата половина на сборника (тридесет и седем текста публицистика) е поглед към сериозната страна на нещата. Втората половина на сборника (тридесет и един текста политическа сатира) е поглед към смешната страна на нещата. Ако си мислите, че съответните погледи се различават по смисъл на интерпретацията или по логично следващи от нея заключения, лъжете се. И в двата случая става дума за трагедия. Запознаването с настоящия сборник, смятам абсолютно самокритично, няма изобщо да помогне за проясняване на нещата. Но няма и да попречи. Защото това, с което ще се запознаете, фактически е сборник под прикритие, съдържащ текстове ... |
|
Идеи за произхода на човека (монография – история на антропологията). Човекът – възникване и еволюция (монография – философия на антропогенезата). ... |
|
Анатомически, морфологически, физиологически Homo Sapiens е последната брънка от дългата еволюционна верига на представителите на земния живот. Неговата дейност обаче го поставя в система от други закономерности. На езика на религията: по плът - животно, по-дух - бог. На езика на науката: като организъм - стандартен биологически екземпляр, като съзнателна активност - уникален творец. ... |