"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, Тази книга Раковски написва и издава по време на турското робство с ясно определена цел. Асен и брат му Петър вдигат въстание за освобождаването на България от византийско робство, което води до възстановяване на могъща България. Именно това иска да покаже на поробения си народ Раковски, че е възможно освобождаване от робството със собствени сили. Но, за да напише този труд, на Раковски се налага да изучи всичко, до което може да се добере буден българин по онова време за епохата на Асеновци. Той събира сведения от национални източници, от нашия фолклор и от ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Тяхното начало и тяхната постоянна война с турците, от падането на България до днешните времена. Това съчинение е разделено на пет главни отделения, които съдържат следното: Предварителните причини за падането на византийското царство; началото на турското нахлуване в Европа и нападението на България; първите им битки с българите до падането на престолните български градове и на царското домородство. Начало на оттеглилите се в планините народни войводи; техните частни битки с турците; появяването на хайдушките чети; разяснение на няколко народни песни, отнасящи се до този ... |
|
|
Или ръководство, как да се изискват и издирят най-старите черти на нашето битие, език, народопоколение, старото ни управление, славното ни прошествие и прочие. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Целта на настоящето съчинение е да покажем на народа си най-старите черти на битието му, народопоколението, езика, управлението, славното му прошествие и проч., както и самото заглавие на книгата показва. За такова важно предприятие се изискват паметници, на които ние сме много оскъдни, а доколкото тези наши стари паметници съществуват, то те се отнасят не по-далеч от кръщенето на Преславския двор, от които досега са ... |
|
|
Съставители: Пламен Митев, Надя Манолова-Николова. Посвещава се на 200-годишнината от рождението на Георги Раковски. ... "Двутомното издание е подготвено по повод на 200-годишнината от рождението на Съби (Сава) Стойков Попович - Георги Раковски и включва факсимилета на материали от неговия архив с необходимите бележки към тях. В настоящия първи том са събрани документи, отразяващи живота и неговата обществена и книжовна дейност такива, каквито възрожденецът ги е замислял и собственоръчно е описал. Включени са още писма до него, до различни институции в Русия и Румъния, устави и планове, малко познати вестникарски ... |
|
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
|
|
С предисловие от З. Стоянов. Издадена за първи път с този предговор от издателство Независимост от Скоропечатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г."Всякога проклетата Русия, когато е имала бой с турците, е лъгала бедните и простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой, че уж идва тях да освободи. Но нейната цел винаги е била да разори тяхното мило отечество, и да ги преселва малко по малко в земята си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, в нито един от договорите с Турция не е споменала нищо добро за българите, ако и да се имала най-добра възможност за това. Тя винаги е гледала единствено ... |
