Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в София. Завършва е немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1973). Работил е като учител в немската гимназия в Хасково, в Института по история към БАН, главен редактор в сп. "Киноработник" (1979 - 1985), редактор в Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 - 1988), редактор в творчески колектив "Дебют" към СИФ ”Бояна” (1988 - 1991) и в БНТ - Телевизионен театър (1993).
Сценарист е на над трийсет документални филма, между които "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 - 2006), "Благослов" (2001), "Европолис, градът на Делтата" (2008), "Вляво от пътя Лондон - Калкута" (2011), "Приказки от Балканите" (2016), "Изкореняване" (2018), "Поне за миг да полетя" (2017), "Гражданинът Сис" (2018), "Братя Георгиеви: Евлоги и Христо" (2019), както и на игралните "Пату" (2005), "Военен кореспондент" (2008) и "Имало една война" (2019).
Автор е на книгите "Оловни ордени" (1985), "Розенбуш" (1991), "Делта" (1992), "Спомен за едно превъплъщение, или историята на Кадъм и Хармония" (1995), "Юридически казус" (2002), "Картографирането на Рая" ( 2007).
Носител е на наградите "Златна роза" за филма "Образ невъзможен" (1996), Годишната награда за драматургия на СБФД (2007) и на Филмовата академия (2012), награда за драматургия от фестивала "Златен ритон" (2012) и др.
През 2019 г. е удостоен с почетен знак "Печат на цар Симеон Велики" - златен. Умира на 28 март 2019 г. в София.