Изкуството играе важна роля в живота на писателя още от детството. Когато става на шест, семейството се премества в Мюнхен, а наоколо витае творческа атмосфера. Баща му е художник и фантастичният свят на картините му се превръща в част от ежедневието на неговия син. В този смисъл, Михаел Енде има бохемско детство - заобиколен от художници, скулптори и писатели. В тази среда, на артистичните и духовните въпроси винаги се придава по-голямо значение, отколкото на материалния комфорт. Затова и когато младият Михаел започва да пише поезия, родителите му обръщат сериозно внимание на литературните му опити.
Бъдещият писател започва основно училище през 1936 г. Четири години по-късно родителите му го изпращат в гимназията. Той успява да премине изпита за прием в гимназия в Мюнхен с фокус върху хуманитарните науки, но успехът му е нисък в края на годината и се налага да я повтори. Този първи неуспех в го обезкуражава до пълна безнадеждност - подобно на неговия герой Бастиян от "Приказка без край". Училището се превръща за него в продължителен затвор, който го травматизира. И други събития помрачават детството му - започват ужасите на Втората световна война.
Още през 1936 г. изкуството на баща му е забранено от нацистката партия. А докато е на посещение при чичо си в Хамбург, попада и в обсега на бомбардировката от 1942 г. Ужасен и разтърсен, Михаел Енде се завръща в Мюнхен с влака. Скоро след това у дома написва и първото си стихотворение. Година по-късно, през 1943 г. училищата в Мюнхен са затворени и той се завръща в Гармиш, родното си място. Там интересът му към поезията продължава да се развива и младият Енде започва да се изучава различни стилове и направления в това изкуство - въпреки, че голяма част от модерната поезия е забранена по това време.
Историческото време, в което Михаел Енде израства е трудно, а ударите продължават и през следващите години - през 1944 г. студиото на Едгар Енде, бащата на писателя, е опожарено, заедно с всички творби, които са там по това време. През 1945 г. и самият Едгар Енде е задържан от американците (скоро след края на войната е освободен). През същата година трима от съучениците на Михаел Енде са убити по време на военни действия. Той самият се присъединява към баварската съпротива и служи като куриер на групата до края на войната.
През 1946 г. писателят може отново да се завърне в училище, което посещава в продължение на една година. Средното си образование завършва във Валдорфското училище в Щутгарт. По това време той започва да пише кратки разкази. Прави опити в драматургията, но по-често пише стихотворения и по-кратки творби. Открил своето призвание - да бъде писател, Михаел Енде вярва, че изкуството и културата единствено притежават силата да дадат на света нов смисъл. През 1960 г. той вече е достигнал творческа зрялост - в следващите години се появяват някои от най-известните му творби, сред които "Джим Копчето и Лукас Машиниста" (1960), "Момо" (1973) и "Приказка без край" (1979).
Като писател, Енде се чувства задължен да се занимае с трите големи въпроса, на които всеки човек търси отговор - откъде идвам, кой съм аз, къде отивам. В творчеството си, по време на дългите разговори с приятелите си, той винаги посвещава времето си на борбата с безсмислието - същото безсмислие, което в "Приказка без край" е наречено "Нищото" и заплашва да погълне всичко в приказната страна Фантазия. Подобна сюрреалистична смес от реалност и фантазия, каквато виждаме в "Приказка без край", всъщност е близка и до светоусещането на Енде. Той открива подобна опасност от "нищото" и в обществото, което го заобикаля - а дарбата му се оказва мощно средство за противодействие.
Още приживе, Михаел Енде е настигнат от славата и любовта на ентусиазираните си читатели - до такава степен, че животът му става публично достояние. Популярността може да се окаже доста обременяваща: семействата идват към къщата му без предупреждение, обаждат се често, изпращани са планини от писма. Стотици хора задават въпроси и споделят с него идеите си. Пишат му и такива, които го молят да сподели своите проблеми, независимо дали са от психологическа, финансова, романтична, клинична, философска или политическа гледна точка. В началото Енде отговоря на всяко едно писмо, но обемът на пощата непрекъснато се увеличава. А през годините писателят продължава да покорява нови върхове в изкуството. Негови пиеси с висока естетическа стойност биват изпълнявани стотици пъти в театрите в Дармщат, Цюрих и Залцбург.
Днес, повече от четвърт век след смъртта на Енде, световете на Джим Бътън, Момо, Бастиян, Атрею и останалите герои, създадени от него, са част от реалността на хиляди хора - както деца, така и възрастни. Житейският път на Михаел Енде завършва в Щутгарт на 28 август 1995 г., но времето показва - неговите приказки нямат край.
