Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Тази книга е почти пълен препис на записките на поп Мартин. Той, заедно с четата на Вълчан войвода и Стоян Алтън, кръстосва Родопа, Стара планина и Средна гора преди повече от три века. В дневника средновековният отец описва къде и как четата заравяла златото, придобито от поробителите при различни стълкновения. Начетеният поп съпровожда текстовете си и с рисунки, които обясняват как да се стигне до тези съкровища. Творбата е увлекателно четиво за бита, самосъзнанието, въоръжения отпор и оцеляването на българщината, поднесено по хайтовски, с колоритен език. Важно! ... |
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Христо Красин ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори” на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки” вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си. В интервю за Радио „Дойче Веле” преди години авторът повдига ... |
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... В тази книга авторът отново преразказва записките на поп Мартин, който съпровожда Вълчан войвода, а диамантите блестят като любопитно и увлекателно четиво. Писателят Христо Красин е роден и израснал в Родопите. Родовият му корен е от Смолянско. Следвал е в Софийския университет във Факултета по славянска филология със специалности "български език и литература" и "история". Бил е кореспондент и сътрудник на множество периодични издания. Учителствал е за кратко в родния си край, но след това животът му протича бурно, като е сменил много професии - ... |
|
Четиво за политици и негодници ... "Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него..."Буда "Това четиво няма за цел да накърнява етническите или национални чувства на наши или полунаши граждани. Единственият ни стремеж е да кажем истината за общото ни балканско минало. Ако някой все пак се разгневи, преди да ме е разбрал, бих го посъветвал още веднъж да прочете книгата в ръцете си. Ако и след повторния прочит, не се съгласи с автора, нека да поразмисли една седмица. А ако е нужно - и месец!... Все пак човешката история, е въпрос на хилядолетия, а не ... |
|
От слепите музиканти се разхвърча кръв, която опръска витрините на ЦУМ, потече по тротоара и стигна чак до жълтите павета. В рамките на двайсетина секунди масирана насрещна стрелба, всичко наоколо се покри с парчета плът, от които стърчаха оголени кости. Розовеещ мозък бе оплискал стените. Хвърчаха останки от черни очила и акордеони. Куршумите подкараха бодрия тъпан нататък към светофара на "Мария Луиза". Из въздуха проблясваха стотинките, които музикантите бяха припечелили. Дребни парчета месо бяха полепнали по стени, витрини и тавани. Дори масивните полюлеи, които висяха от свода между колоните, се окичиха с ... |
|
Сага за свършека на времето. ... „Коланджа“, която разгръщате, е непознато явление за литературата ни. Мои добри приятели, литератори, които ценя заради високия им литературен вкус, след като я четоха, зашеметени от преживяването, я наричаха „безумна“, „невъзможна“, „невероятна“, „дива“ и каква ли не! Аз самият се чудех дали е възможно да бъде написан толкова „откачен“ роман. След дълги разсъждения и обсъждания с близки и няколко препрочитания, стигнах до извода, че целият ни живот е една красива лудост като тази в „Коланджа“. Мой съсед, популярен из Европа и навън художник, я определи като „дива идиотщина“, която лъха на ... |
|
Ако в този разказ читателят не открие нищо общо с българския криминално-политически живот, то това е съвсем случайно. ... |