В конфликтите между България и Византия войната с мечовете се съпровожда от война със символите и за символите главно за правото на закрила от Бог Слово, която тук е проследена хронологично при царуването на Асеневци. Победата в Голямата война на Византия срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май, Възнесение на Словото в Година на Кириопасха през 1190 г., е ознаменувана с почетното означение на престолния град на цар Иван Асен І "богоспасния и богохраним Царевград Търнов" като обиталище на Царя на царете (Великия цар), на който великият цар на българите е Неговият земен наместник. ... |
|
След "Димитър Злочести и Войводата Патрев" и "Див огън" книгата "Девети" оформя романовия триптих на писателя Анчо Калоянов. Три книги, фокусирани върху ярки моменти от българската национална история. Ако първата е хроника за живота на българите по време на робството и Априлското въстание, то втората проследява събитията от Първата световна война до Септемврийското въстание от 1923 г. Третата навлиза в дебрите на Девети, Народния съд и хиляди объркани съдби. Три знакови книги за жилавостта и оцеляването на българите въпреки превратностите на историята."И се понесоха ония ми ти коне като ... |
|
"Див огън" е вторият роман от триптиха за Април 1876, за войните от 1912 - 1918 г. и за Девети 1944 г., преживени от българи с истинските им имена в село Ченге, в Провадийска околия и в Царство България. Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите "земляци"), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В "Димитър Злочести и Войводата Патрев" в Източния Балкан бе доведен "българският Христос", а в "Див огън" пак тук от събитията през 1923 г. е изведен " ... |
|
"Сняг падна по Балкана - потерите вървяха по стъпките им, реките придойдоха - проклети да са! – робски страх изпълзя като отровни змии от душите на мирни орачи и пастири и те викаха: "Дръжте ги!". Апостолите не можеха да минат отвъд, след Батак и Бояджик те можеха да свържат времето само със смъртта си и историята не ги искаше живи... А Войводата ще поиска да го изведат: "Това е моята България!". Към Трънлива стока отдолу бърза Пилич Осман със зареден револвер, с нож - а отгоре слиза онова Аспарухово девойче от XVІІ век и носи върбовата клонка." Из книгата "След издаването на " ... |
|
В монографията е осъществена достоверна реконструкция на поместен събор на Българската църква през 894 г. в Плиска, на който на 28 март е бил одобрен внесеният от Симеон Закон за съдене на хората (и свързаното с него решение за въвеждането на старобългарския език в богослужението). Законът ограничава автономията на свободната селска община и засилва централизацията на държавата, чиято мощ заставала зад старобългарския език като трети свещен за Европа език, а с последвалия Златен век във Велики Преслав се полагат основите на славянската православна цивилизация. Ето защо 28 март 894 г. може да се смята за нейна рождена дата. ... |