Две хилядолетия след разпъването му на кръста Иисус Христос отново идва на Земята. Слиза по копринена стълба от небето и отива при хората. Как ще посрещнат небесния пратеник в Йерусалим и във Ватикана - като Месия или като измамник, като Спасител или като натрапник? Какви чудеса ще направи Иисус? Ще бъде ли разпънат отново на кръста? Как ще приключи божествената му мисия на Земята? Отговори на тези въпроси читателите ще открият сред страниците на съвременната притча "Второто разпятие на Христос". За пръв път в световната литература Бог слиза на Земята. И заварва чудесиите на днешното време. Иисус Христос отново ... |
|
|
Млад, почти юноша, Петко Мицков Цанов категорично отказва да си остане селски човек. Роден в малкия северозападен градец Кула и учил танци в окръжния град Видин, на 18 години той напуска родителите си, за да продължи с танците в голяма и претенциозна София. Упорството му е уникално, печели конкурс и става професионален актьор. Оженва се, има момиченце и момченце. Животът му е прекрасен, докато не се намесват службите. Задействана е Сталиновата максима Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем. Петко изчезва завинаги. Романът на Валентин Стоев е написан по тази действителна история и обхваща времето от 9 ... |
|
|
Един различен роман за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? Защо и как така Иисус Христос не е християнин? Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? Имало ли е "Античен Холокост" и защо Хитлер съвсем не е прецедент? ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
