Любовта има твоите очи е очарователна романтична история, в която се преплитат страст, изкуство и тайни от миналото. Този път авторът ще ни отведе в красивата Тоскана. Кацнала върху древните стени на Четона, къщата на Ферети е обект на завист от всички жители на красивото градче в спокойната сиенска провинция. От прозорците ѝ можете да се възхищавате на целия град, разположен в краката ѝ, с неговите бели къщи и кафяви покриви, на пъстроцветната долина и на внушителния силует на планината, който изглежда толкова близо, че можете да докоснете върха му с пръст. А в началото на това лято се появява още една ... |
|
От автора на "Сутрешно кафе в Рим". Поетично-романтична история, която завладява душата на читателя, кара го да мечтае, напомня му, че любовта съществува и не спира да ни изненадва. Киара Пици завещава "Боско Бианко" - красиво имение с изглед към брега на Амалфи, на племенника си Самуеле и на Мая, дъщерята на най-близката си приятелка. И макар двамата никога да не са се виждали, ще трябва заедно да се грижат за него. Освен забележителната къща, вековните дъбове и спиращите дъха гледки от верандите имението има още един чар. Носи се легенда, че там е скрит тайният дневник на известен американски ... |
|
В Рим понякога е достатъчно само едно кафе, за да се влюбиш! ... Кафето е един микросвят, една "Божествена комедия", която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло - кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе. Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в ... |
|
Под сицилианското слънце, на плажовете на омагьосващия град Сикулиана, всяко лято се повтаря прекрасен спектакъл. Стотици костенурки се освобождават от черупките си и едновременно напускат гнездата си, готови да се гмурнат в морето - всички заедно, като вълна в обратна посока. Откакто се помни, Лучия не е пропускала десанта, както го нарича любимата ѝ баба Марта. С изключение на този път: заминава на стаж в голям римски ежедневник. Харесва ѝ да пише за регионалния вестник, но иска нещо повече и сега мечтата ѝ е на път да се сбъдне. Разбира се, ще ѝ липсват домът ѝ, соленият дъх на морето, ... |