"Библията на просяка" е втора книга на Георги Маринов. Със завидно упорство авторът насочва вниманието на читателя към прекрасния необятен свят, част от който е битието ни. Разбира се всеки от нас познава хора, чиито светове започват и свършват с входната врата на обиталищата им. Дали съдбата им действително представлява ограничено във времето претворяване на житейски нужди и непрестанно вглеждане в детайлите на обективната предопределеност, могат да кажат само тези, които ги познават. Но злите езици упорито твърдят, че нищо видимо не е толкова просто, колкото ни изглежда. Възможно е истината да е некрасива, но ... |
|
Търсещите хора са надеждата на човечеството за светло бъдеще. Героите на Георги Маринов ще утолят жаждата на придирчивия читател за креативна многопластова литература, базирана върху мултифункционалността на една богата самобитна образност. Георги Маринов винаги е бил част от общността на натуралните характери, формиращи социума в китните кътчета на нашата страна. Той съумява да се абстрахира от една действителност, подчинена на обикновената житейност, и да погледне отвъд прозаичното ежедневие, към хоризонтите на натуралистичната духовност. Като представител на съвременния български неосимволизъм, Георги Маринов ... |
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |