Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея ѝ е отреден статут на периферна територия със затихващи функции. Територията е важна - не държавата или населението. Самият факт, че с такава лекота архитектите на прехода разчертаха лявото, дясното и центъра по външни калъпи и назначиха съответно леви, десни и центристи, показва цялата изкуственост на ... |
|
|
Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Доста литература се натрупа за българския "преход", много социолози, политолози, икономисти, публицисти точеха перата си върху годините, в които се сменяше "системата". За едни "преходът", добър или лош, е свършил, за други още продължава, трети мечтаят за друг "преход". "Но вече е късно: шлюзовете на историята се затварят..." - твърди проф. Иво Христов, който с помощта на изд. "Захарий Стоянов" поднася на читателите второ преработено и допълнено издание на "Пред пепелището на нестаналото българско общество" - ... |
|
|
"Право и модерност" - за кое право става дума и какво е това право? За човек, школуван в юридическа традиция, такива въпроси са забранени по подразбиране. Няма нищо "по-очевидно" от това, че правото е това, което е. А и за разлика от други социални феномени, този може да бъде посочен с пръст. Буквално. По думите на френски професор от Сорбоната от началото на XIX в. там не се преподавало гражданско право, a Code Napoleon, т.е. въпросът с емпиричната наличност на правото е ясен - това са дългите поредици от томове, съдържащи законите и кодексите. Прегледът на историческата традиция обаче показва, че ... |
|
|
"Появата на този текст е продиктувана от две обстоятелства. Първото е състоянието на правовия ред в българското общество понастоящем, а второто е свързано с господстващите интерпретации за характера и причините за това състояние. И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. правов характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това "не се забелязваше", а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на ... |
|
|
|
Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.
Иван Чалъков, Андрей Бунджулов, Иво Христов, Лиляна Деянова, Нина Николова, Д. Деянов, Т. Митев, Б. Славенков, Огн. Симеонов, Пл. Чипев, В. Стойнев, Ст. Фелиси
Изток - Запад
|
|
|
Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество, е последната битка между партийната и стопанската номенклатури. Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. "Осиротелите" държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украинските олигарси, ... |
