Скъпи Пиер Паоло е сборник лични писма, интимен дневник и деликатно свидетелство на едно приятелство, разкриващо широк панорамен изглед към цяла епоха. Гениалният режисьор, поет, мислител и непримирим в антиконформистките си позиции интелектуалец Пиер Паоло Пазолини оживява в спомените и сънищата на своята близка приятелка Дача Мараини. Самотни разходки из дюните на морския бряг, неуморни пътешествия в една все още дива и трудно достъпна Африка, страстни дебати по обществено-политически теми, поезия и късчета живот, догадки за неразкритото и до днес убийство на големия творец се преплитат в едно общо безвремие на ... |
|
|
Книгата е продължение на Цветовете на пожара. ... Април 1940 г. Луиз, вече на трийсет години (читателят си я спомня като момиченце от Ще се видим там горе) тича гола по булевард Монпарнас, след като е станала свидетел на покъртителна сцена. За да разбере значението ѝ, тя ще трябва да се потопи в историята на обхванатата от паника Франция. Доктор Тирион със своята трагична съдба, добрият приятел г-н Жюл, чувствителният и дълбоко почтен Габриел, готовият на всичко за любимата си Алис Фернан, многоликият и толкова чаровен манипулатор Дезире ни представят лицето на една драматична епоха, тази от Втората световна война, ... |
|
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
|
Осемдесетте години в един от бедните квартали на Бари. Мария израства с двамата си по-големи братя Джузепе и Винченцо, с баща си грубиянин и с примирената си майка. Тя е малко, мургаво момиче с голяма уста и ориенталски очи. Държи се дръзко, провокативно, затова я наричат Малакарне - лошо, развалено месо. Единственият ѝ приятел е Микеле, син на най-ненавиждания човек в квартала. После Мария пораства, отива да учи в университета и между нея и Микеле разцъфва невъзможна любов. Всичко това се случва на фона на един изостанал район, обитаван от необразовани хора, от семейства, в които цари грубост и насилие. Единствено ... |
|
|
Единайсетгодишният Роланд напуска родителите си и екзотичната Либия, за да започне нов живот на 2000 мили от тях, напълно сам в интернат в английската провинция. Тук той ще получи първите си уроци от живота. Освен заданията в клас и уроците по пиано, ще трябва да научи как да общува с другите и как да се справя с времето. Ще изпита и първата си силна и разрушителна любов. Години по-късно Роланд, вече начеващ поет, изживява нов поврат в живота си, когато съпругата му го напуска при мистериозни обстоятелства и го оставя сам с няколкомесечното им бебе. Така започва последният роман на Макюън, Уроци, в който образът на ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
През 2020 г. Ковид 19 отнася бащата на Амели Патрик Нотомб, с когото тя не успява да се сбогува. Прави го по-късно с романа Първа кръв, изразявайки своята дълбока почит към дипломата от кариерата и превръщайки трагичното събитие в силно литературно произведение. Под формата на разказ на самия Патрик Нотомб дъщерята разказва живота му от дете до първия му дипломатически пост и свързаните с него събития. Разказва и за рода му, без нищо да му спестява - надменния дядо, отсъстващата майка, жаждата и глада, ледената зима в Ардените... Прави го с любов и хумор, с уважение и ирония, с всичко онова, което характеризира тази ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Историята на едно мълчание. Буенос Айрес, 1940 година. Група приятели, евреи, бежанци от Европа, се срещат редовно в едно кафене и се питат какво става на стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е вече женен за Росита и имат три деца, но мислите му са преди всичко за майка му, останала в Полша. Сантяго Амигорена разказва за вътрешното гето на изгнанието. За печалното битие на един мъж, изградил свой живот в чужбина, който предчувства, а след това научава за гибелта на своите близки, споделили съдбата на милиони. Висенте и Росита са дядото и бабата на автора, който признава днес: "Преди двайсет и пет ... |
|
|
Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма - и единствена - радост е градината ѝ. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята ѝ е пълен със сърца от плат, оставени от жените от испанския ѝ род. И Лола се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере... В известен смисъл романът Дивите рози е продължение на Зашито сърце. Ето какво разказва самата Карол Мартинез ... |
|
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
|
Александър, наричан Сандро, е единствено дете на Виторио, потомък на богата италианска фамилия, и на французойка от скромен произход. След всяко сияйно лято, прекарано в разкошното италианско имение, идва печална зима в невзрачния парижки апартамент. Прекрасно детство, пълно с обещания за бъдещи щастливи дни, но Сандро е едва десетгодишен, когато животът му се преобръща. Мъжът, в който той предстои да се превърне, ще мине през безброй съмнения, колебания, мимолетни наслади, огорчения и бягства, обречен непрестанно да се разминава със самия себе си, а и с голямата любов, озарила цялото му битие."Надявам се да съм се ... |
