Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
"Мефистофел и Андрогина" е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. - Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да "илюстрират усилията на един историк на религиите, заел ... |
|
|
De L'infinito, universo e mondi. Изданието е двуезично на италиански език и на български език. ... През 1584 г. Джордано Бруно публикува в Лондон своя трети диалог на италиански език: "За безкрайното, вселената и световете". Съчинението e своеобразно продължение и развитие на собствената философска система на Бруно, чието начало е поставил с диалога "Пепеляната вечеря". В диалога авторът съчетава бляскавото си чувство за хумор и драматургично майсторство с излагането на ключови философски твърдения, които преобръщат цялата история на европейската мисъл. Бруно радикално променя съществуващата ... |
|
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
|
Дванайсет истински лица на философията."B края на предговора към Философия на правото Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач." Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета ... |
|
|
"Фихте е единственият от почти всички големи философи, който произлиза от най-дълбоките народни недра. Личните му качества и исторически условия го издигат до ректор на първия университет в пруската столица Берлин, за да го върнат в немската земя след смъртта му като санитар доброволец във войните срещу общоевропейската, макар и предимно френска империя на Наполеон Бонапарт. Наред със спекулативната дарба, у него изригва furor teutonicus, немската ярост, завещана от Верцингенторикс и Лутер, за да го нареди сред героите на духа, служещи за пример в поредица немски опити за световно господство. С характерното ... |
|
|
"Йосиф Флавий (37/38 - ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности (Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία) в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно, следва ... |
|
|
„Шаманизмът е една от архаичните техники на екстаза и същевременно мистика, магия и „религия“ в широкото значение на тази дума. Опитваме се да покажем това в различни исторически и културни аспекти на шаманизма и дори се опитваме да нахвърляме кратка история на формирането му в Централна и Северна Азия. По-голямо значение обаче придаваме на представянето на самия феномен на шаманизма, на анализа на неговата идеология, на обсъждането на неговите техники, символики, митологии. Смятаме, че подобно начинание ще заинтригува не само специалиста, но и културния човек изобщо. Именно към него преди всичко се обръща тази книга.“ ... |
|
|
Философия на предаността (1908) е сред най-известните трудове на Джосая Ройс. Предаността, или осъзнатото посвещаване на каузи, отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и слепия обществен конформизъм. Да сме предани на предаността значи най-пълно да въплътим моралния закон, да придадем смисъл на живота и да проявим вечното на практика. В първото издание на Философия на предаността на български език е включено и есето Провинциализъм (1908), в което Ройс критикува присъщата на модерното общество тенденция към уеднаквяване и търси спасението на моралната личност в просветения провинциален живот. Книгата е част от ... |
|
|
"Йосиф Флавий (37/38 - ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности (Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία) в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно, следва ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
