Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
"Мефистофел и Андрогина" е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. - Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да "илюстрират усилията на един историк на религиите, заел ... |
|
|
"Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност - всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия. Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху ... |
|
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
|
Сън в алени покои е китайски роман от времето на династията Цин, смятан за един от шедьоврите на китайската литература и един от нейните Четири класически романа. Написан е в средата на XVIII век и е публикуван анонимно под името Историята на камъка. Предполага се, че автор на книгата е Цао Сюецин, който е включил в творбата много автобиографични елементи. Цао е автор само на първите 80 глави. Последните 40 глави са добавени в последствие и тяхното авторство продължава да е обект на дебати. Както авторът пояснява още в първа глава, основната цел на романа е да увековечи спомените му за всички жени, които е познавал в ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
Изданието с твърди корици "Изследване на човешкия разсъдък" е част от библиотеката "Тезаурус" на издателство "Изток-Запад". ... "Бъди философ, но всред цялата твоя философия остани все пак човек...""...Но дали това е основателна причина, заради която философите следва да се въздържат от такива изследвания и да отстъпят все пак пред силата на суеверието? Не е ли уместно да се направи точно противоположният извод и да се приеме необходимостта от пренасянето на сражението в най-тайните местонахождения на врага?""И когато уверени в тези принципи минем през библиотеките, ... |
|
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
Четириезично издание на френски език, немски език, латински език и български език. ... Изданието е допълнено с принципи на природата и благодатта, основи на разума и места от Теодиция, посочени от автора. Във философията като "чисто мислене" извън историкобиографичен контекст, бездруго рядко обсъждан при издребняването на науките, обикновено се подминават условията, довели до едно от най-влиятелните онтологически построения на Новото време: "Монадологията". Изобщо проблемът за онтологията, с който по-късно и най-вече в Германия ще се злоупотребява тъй много от Кант до Хайдегер, се поставя ... |
