"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
"Пророците не са разказвачи на захаросани истории, те са призвани от самия Бог да са свидетели и свидетелстват най-първом за Божия гняв. А бог се гневи най-вече на невежите люде с бавни умове и ни наставлява да не бъдем като тях. Той ни въвежда в смисъла, без който нищо няма значение. Тъкмо в този хоризонт Николай Петков ще вкара малките пророци в диалог с Омир и големите елински философи, но и с Брюсов, Борхес, Кафка, Яворов, Вапцаров, Пабло Неруда, Айзък Айзимов, Константин Павлов, даже с музиката на Пинк Флойд - в хоризонта на смислообразуването. Ще ги впише в общочовешката библиотека на библиотеките. В нея ... |
|
|
"След предишната шахматна книга 32 бели полета тук, на вниманието ни, са представени 32 черни полета. Противопоставянето на белите шампиони с черните не-шампиони е колкото необходимо, толкова и привидно. Доколко бялото е бяло и черното - черно? Някои от най-знаменитите случки в историята на шахматната игра са свързани не с грандиозен успех, а с наглед малки, но запомнящи се житейски епизоди. Те разкриват не само участниците в тях, а епохата с нейните ценности. Оказва се, че черното всъщност не е само тъмно, бялото не е само светло, че и двете имат своята пъстра и многоцветна красота. Всичко това е разкрито по ... |
|
|
Николай Петков е български писател и свещеник. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" - сборник за Антична и Средновековна култура и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм & ... |
|
|
"Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба. Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: "Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът ... |
|
|
"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
