Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
|
Candide, or the Optimist is Voltaire’s hilarious and deeply scathing satire on the Age of Enlightenment. This classic of French literature has been a bestseller for over two hundred years. Part of the Macmillan Collector's Library, a series of stunning, clothbound, pocket-sized classics with gold-foiled edges and ribbon markers. These beautiful books make perfect gifts or a treat for any book lover. This classic of French literature features an introduction by Dr Marine Ganofsky. Young nobleman Candide lives a sheltered and comfortable life under the tutorship of the ridiculous Dr Pangloss who espouses the ... |
|
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
