В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
Като част от античния свят Тракия не е останала чужда на едно от основните религиозни движения - орфизма. Монографията е опит да се разкрият влиянията на гръцкия орфизъм върху царската идеология и изкуството на древните траки. Основните пресечни точки между двете системи се търсят предимно в есхатологията, представата за отвъдното. Главните теми на орфизма са сравнявани с изобразителните текстове от тракийските паметници. Като орфически символи са разгледани тракийските нагръдници, маски, като и изображенията на врати, тронове, яйце, венец, кратер, кантарос, рог и т.н. Най-важната тема в орфическата доктрина е пътуването ... |
|
"Огромното творчество, което Дора остави след себе си, със сигурност ще бъде и по-нататък обект на изкуствоведски анализ. Но неговите духовни измерения се очертават съвсем ясно - изкуството трябва да казва. Художник е онзи, който има какво и знае как да го каже." Иван Маразов Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово, България, и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, ... |
|
Изкуството на българските земи. Древност. Античност. Средновековие. Книгата се предлага на български, английски и руски език. ... Книгата "Кръстопът на култури" представя една кратка история на изкуството по българските земи от най-дълбока древност до залеза на Второто българско царство. В книгата ще откриете: най-значимите съкровища от музейните експозиции в София, Пловдив, Варна, Шумен, Стара Загора, Казанлък, Враца, както и безценните златни предмети от Малая Перешчепина - Украйна, и Над сент Миклош - днешна Румъния, свързани пряко с българската история; находки от най-новите археологически открития - ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
Хубавата Елена е може би най-популярният митологичен образ и безспорно най-привлекателният. За ръката й спорят най-големите герои на древна Елада, заради нея започва епична война. Елена постоянно сменя съпрузите си, тя става символ на женската красота, но и на женското коварство. В литературата и изкуството на древния свят нейният образ заема централно място. Реалност или химера, красота или опасност, коварство или митологична функция - измеренията на митичната Елена са многобройни. Към тях сега се прибавят и находките от древна Тракия. ... |
|
Книгата се предлага на български, руски, немски и испански език. ... Книгата представя най-доброто от наследството на траките по българските земи в пет големи дяла: Траките, Изкуството, Царят и културата, Богове и герои, Вярата в безсмъртието. Книгата "Древна Тракия" е разделена на пет дяла: първият дял на албума представлява увод в темата. Дава се възможност на читателя да се запознае с историята и най-характерните черти от културата на траките. Представени са най-важните моменти в историята, както и характеристика на тракийския народ; вторият дял, "Изкуството", разглежда основните епохи на ... |
|
"Фантастичните" животни в митологията, маскарада и иконографията на древните народи са винаги хибриди. Те съчетават в своя облик различните признаци на тричастния модел на света в животински код, в елементен код маркират качествата на "корените" на космоса, като поведение са основни представители на антикултурата. Те обитават покрайнините на света: воден басейн, морски бряг, планина, гора и се появяват през определени времеви зони - мръсни дни, нощ, дадени празници, те са пазители на пространствените и времевите граници, които постоянно се стремят да нарушат. Книгата представя два паметника на ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |