Болка се лекува само с любов... Мария е на 47 - разведена и сякаш прегоряла във всяко отношение... Към личното нещастие се добавят и проблеми с възрастните ѝ родители. Когато обаче решава да е на тяхно разположение цяло лято в нажежения от слънцето Чески Крумлов, още не предполага през какъв вихър от емоции ще премине... В опит да излекува наранената си душа, тя преравя местната книжарница. И наистина открива нещо - не книга, а... 18-годишен младеж, който работи там като книжар. Дали ще събере смелост да откъсне забранения плод? Иржи Хаичек (р. 1967, един от най-четените и награждавани чешки писатели) предлага ... |
|
"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
Осемдесетте години клонят към своя край, за да отстъпят пред новото десетилетие, а наред с това за жителите на няколко селца в Южна Бохемия настъпва нова епоха. Епоха, белязана от разруха, чието материално въплъщение е атомната електроцентрала и нейното изграждане. Вследствие на това от лицето на земята са заличени, или по-точно потопени, няколко никому неизвестни селца, които обаче за своите жители представляват цялата вселена, така че те остават там "чак до разрушаването". "Цветове, гласове, лица. Хонза, Хосе, Олина. Мисля за господин Тушъл (...), който още дълги години, затворен в малкия панелен ... |