"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
"Сянка" е третият роман след "Убиец" и "Другата" на един от най-отличителните гласове в съвременната българска литература: Васил Панайотов! 1, 30, 29, 28... дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин - чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог."Решението за самоубийство никога не е спонтанно и се предхожда от страх и колебания, но след това на тяхно място идват твърдата ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива."Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не ... |
|
|
Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов. ... Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно - колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално - Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами. Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, ... |
