Стихотворения ... Станислава Станоева е родена в Пловдив. Автор е на стихосбирките "Смъртта на палача" (1999), "Полет в камъка" (2003) и "Градове и други острови" (2009). Стиховете й са включени в български и международни поетични сборници, издадени в София, Истанбул и Лондон. Член е на Поетическа академия "Добромир Тонев" и на Дружество на пловдивските писатели. "Защо "Теория на всичко"? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до ... |
|
|
"Светла носталгия за едно порастване и малко тъжната ирония на вече порасналия - такива са историите, събрани в тази книга. С тайните сили на носталгията можеш да видиш, че очите на баба ти върху черно-бялата снимка от други времена са зелени, растящият може да напише писмо на Анджела Дейвис (да го спаси от лекарката, която всеки ден му бие инжекции), после да попадне в ръцете на учителите (които си мислят, че от тях няма по-умни на този свят, поне докато си в ръцете им), а порасналият опрощава всичко това. Така в Трева и звезди спомените за порастването се превръщат в разкази. Добри разкази." Христо ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
"Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми "Да" на читател." Керана Ангелова "Още в първото стихотворение, драги ми читателю, ще научиш какво крие поетесата в гардероба си: звезди и скелети. Ако си любопитен обаче до какво води умирането на цветята, какво ражда прегърнатото дърво, къде зимуват ангелите, на какво се смее вятърът, затворени ли сме, или не в клетките на живота и вселената на смъртта, какво е смъртта, за какво ... |
