Нещата, на които не ни учат в училище всъщност нямат нищо общо с училището. За живота става дума. Идеята е, че сам трябва да стигнеш до изводите, да правиш това, което искаш, а не това, което ти се казва.
Нещата, на които не ни учат в училище всъщност нямат нищо общо с училището. За живота става дума. Идеята е, че сам трябва да стигнеш до изводите, да правиш това, което искаш, а не това, което ти се казва.С тези думи (пред агенция БГНЕС) влогърът представя дебютната си книга, която по-късно бе обявена в някои книжарници и за най-продаваната на 2015-та година. Така - само година по-късно от издаването ѝ - първата книга на младия автор (роден през май 1989 г.) му донася изключително голяма популярност. Е, въпреки че славата за Конрад сред цялото обществено пространство на България започва през тази година с една книга, няколко години преди това той разполага с популярност сред стотици хиляди тийнейджъри на една друга сцена - интернет.
От 2006-та започва да качва клипчета в социалните мрежи, като снима всичко в дома си и сам обработва творбите си след това. Въпреки че не прави летящ старт в амплоата на т.нар "влогър", това му доставя удоволствие. И постепенно направеното от сърце се сдобива с огромен успех - през годините последователите на Конрад не спират да растат, като преди издаването на книгата му, той разполага с 200 хиляди фена във Facebook, над 133 хиляди абоната в YouTube и над 18 хиляди във VBox7. Всъщност до известна степен тази популярност допринася за издаването на Нещата, на които не ни учат в училище. Издателство Егмонт се свързва с Конрад с предложение за публикуването на книга. Самата идея за нея е на Емил, корицата също е негова и не след дълго, както споделя самия автор, за около 4 месеца, книгата вече е готова. Следват шумна премиера, дълги опашки от чакащи фенове и раздаване на автографи за предварително поръчаните бройки на книгата (по данни на издателството 6500). А след този голям успех се появяват и още книги, написани от влогъра - Нещата, на които не ни учат в училище: (Не)продължението, издадена през 2015 г. и #Сподели и Изкуството да бъдеш мързелив, издадени през 2016-та. Е, въпреки това Конрад съвсем не претендира да бъде определян като писател и съвсем не се отказва от това да бъде влогър. След появата на книгите продължава да снима свои видеа, в които засяга ежедневни теми и често пресъздава обществени ситуации по забавен начин. Единствената разлика е, че освен пред обектива у дома, влогърът със стотици хиляди последователи в социалните мрежи вече е пред медийните "обективи". Но както всяка популярна личност, така и при него в един момент прожекторите вече са насочени и към личния му живот.
Емил Конрад в личен разказ за себе си
"Когато бях втори клас, точно когато беше зимната ваканция, родителите ми дойдоха и казаха, че ще се местим. Нямах много време да го асимилирам, да се сбогувам със съученици и приятели. Събрах всичките си неща в кашони и се преместихме още на следващия ден. Нямах идея къде се местим. Оказа се, че през последната една година родителите ми са строили къща. Така за първи път в живота си започнах да прекарвам повече време с тях."Е, като казват хората, "пълно щастие няма". След преместването в друг дом на съвсем различно място предстои търсенето на нови приятели. Начало е трудно, но постепенно Емил успява да се сдобие с приятелски кръг. "Когато бях на 11 се сприятелих с едно момиче, което е мой приятел и до ден днешен", споделя Конрад и разказва как с течение на времето нейните приятели стават и негови. Докато не идва следващата житейска трудност - пълна обърканост, неувереност и изгубване в това да прецени кой "е приятел, защото има изгода и кой е истински приятел". Но идва момент, в който съдбата поднася своята помощ в лицето на друго момиче, с което Емил се запознава. А днес с благодарност към нея си признава:
"Точно когато се чувствах най-слаб, тя успя да ме накара да бъда силен. Тя беше човекът, който ме накара да разбера, че аз съм аз. И не е нужно да получавам одобрението на околните. Накара ме да бъда себе си."
С течение на времето събитията около раздялата на родителите отшумяват, а Емил постепенно започва все повече да проявява интерес към видеообработката. Гледайки клипове в youtube, още през 2006 година, той решава, че иска да направи подобно нещо. Започва неуверено, като всички клипове снима на английски език. Не след дълго среща подкрепа, но и много подигравки. Въпреки негативните мнения, Емил продължава с мисълта, че така се разсейва и намира място, където да изрази мислите си. Идва момент обаче, в който начинаещият влогър получава още един тежък "юмрук" от живота. Става обект на тормоз и подигравки и скоро след това прекратява правенето на своите видеа. Но съвсем не подозира за следващата трудност в живота.
"Спрях да правя клипове за около година и половина, две. Тогава в живота ми се случи нещо, за което не бях готов. Не мисля, че някой някога може да е готов за него. Баща ми почина. Беше ми трудно, имайки предвид, че той беше всичко, което имах. Но не бях съвсем прав - имах своите приятели. За едно нещо бях сигурен, че баща ми иска от мен да правя нещата, които ме правят щастлив. И да живея живота си на 100%. Така започнах да правя отново клипове. Този път бях наясно, че каквото и да стане, аз ще съм щастлив. Без значение дали някой би харесал това, което правя.Така самият Емил Конрад завършва своята видеоистория за живота си - от детството до сега, времето, в което е популярен влогър с няколко книги зад гърба.
Постепенно се запознах и с други българи, които правят клипове. Именно те ме убедиха да започна да правя клипове на български. Хубавото беше, че открих колко по-приятно е да се изразявам на български език. Лошото - че нямах идея как другите биха го приели. После се появихте всички вие, за което съм много благодарен."
Нещата, на които не ни учат в училище всъщност нямат нищо общо с училището. За живота става дума. Идеята е, че сам трябва да стигнеш до изводите, да правиш това, което искаш, а не това, което ти се казва.С тези думи (пред агенция БГНЕС) влогърът представя дебютната си книга, която по-късно бе обявена в някои книжарници и за най-продаваната на 2015-та година. Така - само година по-късно от издаването ѝ - първата книга на младия автор (роден през май 1989 г.) му донася изключително голяма популярност. Е, въпреки че славата за Конрад сред цялото обществено пространство на България започва през тази година с една книга, няколко години преди това той разполага с популярност сред стотици хиляди тийнейджъри на една друга сцена - интернет.
Нещата, на които не ни учат в училище всъщност нямат нищо общо с училището. За живота става дума. Идеята е, че сам трябва да стигнеш до изводите, да правиш това, което искаш, а не това, което ти се казва.С тези думи (пред агенция БГНЕС) влогърът представя дебютната си книга, която по-късно бе обявена в някои книжарници и за най-продаваната на 2015-та година. Така - само година по-късно от издаването ѝ - първата книга на младия автор (роден през май 1989 г.) му донася изключително голяма популярност. Е, въпреки че славата за Конрад сред цялото обществено пространство на България започва през тази година с една книга, няколко години преди това той разполага с популярност сред стотици хиляди тийнейджъри на една друга сцена - интернет.
От 2006-та започва да качва клипчета в социалните мрежи, като снима всичко в дома си и сам обработва творбите си след това. Въпреки че не прави летящ старт в амплоата на т.нар "влогър", това му доставя удоволствие. И постепенно направеното от сърце се сдобива с огромен успех - през годините последователите на Конрад не спират да растат, като преди издаването на книгата му, той разполага с 200 хиляди фена във Facebook, над 133 хиляди абоната в YouTube и над 18 хиляди във VBox7. Всъщност до известна степен тази популярност допринася за издаването на Нещата, на които не ни учат в училище. Издателство Егмонт се свързва с Конрад с предложение за публикуването на книга. Самата идея за нея е на Емил, корицата също е негова и не след дълго, както споделя самия автор, за около 4 месеца, книгата вече е готова. Следват шумна премиера, дълги опашки от чакащи фенове и раздаване на автографи за предварително поръчаните бройки на книгата (по данни на издателството 6500). А след този голям успех се появяват и още книги, написани от влогъра - Нещата, на които не ни учат в училище: (Не)продължението, издадена през 2015 г. и #Сподели и Изкуството да бъдеш мързелив, издадени през 2016-та. Е, въпреки това Конрад съвсем не претендира да бъде определян като писател и съвсем не се отказва от това да бъде влогър. След появата на книгите продължава да снима свои видеа, в които засяга ежедневни теми и често пресъздава обществени ситуации по забавен начин. Единствената разлика е, че освен пред обектива у дома, влогърът със стотици хиляди последователи в социалните мрежи вече е пред медийните "обективи". Но както всяка популярна личност, така и при него в един момент прожекторите вече са насочени и към личния му живот.
Емил Конрад в личен разказ за себе си
"Когато бях втори клас, точно когато беше зимната ваканция, родителите ми дойдоха и казаха, че ще се местим. Нямах много време да го асимилирам, да се сбогувам със съученици и приятели. Събрах всичките си неща в кашони и се преместихме още на следващия ден. Нямах идея къде се местим. Оказа се, че през последната една година родителите ми са строили къща. Така за първи път в живота си започнах да прекарвам повече време с тях."Е, като казват хората, "пълно щастие няма". След преместването в друг дом на съвсем различно място предстои търсенето на нови приятели. Начало е трудно, но постепенно Емил успява да се сдобие с приятелски кръг. "Когато бях на 11 се сприятелих с едно момиче, което е мой приятел и до ден днешен", споделя Конрад и разказва как с течение на времето нейните приятели стават и негови. Докато не идва следващата житейска трудност - пълна обърканост, неувереност и изгубване в това да прецени кой "е приятел, защото има изгода и кой е истински приятел". Но идва момент, в който съдбата поднася своята помощ в лицето на друго момиче, с което Емил се запознава. А днес с благодарност към нея си признава:
"Точно когато се чувствах най-слаб, тя успя да ме накара да бъда силен. Тя беше човекът, който ме накара да разбера, че аз съм аз. И не е нужно да получавам одобрението на околните. Накара ме да бъда себе си."
С течение на времето събитията около раздялата на родителите отшумяват, а Емил постепенно започва все повече да проявява интерес към видеообработката. Гледайки клипове в youtube, още през 2006 година, той решава, че иска да направи подобно нещо. Започва неуверено, като всички клипове снима на английски език. Не след дълго среща подкрепа, но и много подигравки. Въпреки негативните мнения, Емил продължава с мисълта, че така се разсейва и намира място, където да изрази мислите си. Идва момент обаче, в който начинаещият влогър получава още един тежък "юмрук" от живота. Става обект на тормоз и подигравки и скоро след това прекратява правенето на своите видеа. Но съвсем не подозира за следващата трудност в живота.
"Спрях да правя клипове за около година и половина, две. Тогава в живота ми се случи нещо, за което не бях готов. Не мисля, че някой някога може да е готов за него. Баща ми почина. Беше ми трудно, имайки предвид, че той беше всичко, което имах. Но не бях съвсем прав - имах своите приятели. За едно нещо бях сигурен, че баща ми иска от мен да правя нещата, които ме правят щастлив. И да живея живота си на 100%. Така започнах да правя отново клипове. Този път бях наясно, че каквото и да стане, аз ще съм щастлив. Без значение дали някой би харесал това, което правя.Така самият Емил Конрад завършва своята видеоистория за живота си - от детството до сега, времето, в което е популярен влогър с няколко книги зад гърба.
Постепенно се запознах и с други българи, които правят клипове. Именно те ме убедиха да започна да правя клипове на български. Хубавото беше, че открих колко по-приятно е да се изразявам на български език. Лошото - че нямах идея как другите биха го приели. После се появихте всички вие, за което съм много благодарен."
