Съставители: Амелия Личева и Дария Карапеткова. ... Книгата съдържа преводи и текстове от възпитаници на магистърската програма Преводач-редактор в СУ Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Съставители: Дария Карапеткова, Амелия Личева. ... "На прага на своята 135-годишнина Софийският университет има какво да празнува, но пред него стоят и редица предизвикателства. Те са същите, с които предстои да се справя и всеки от нас: дигиталната епоха, новите умения, промяната в ценностите, дезинформацията, кризата на авторитетите. Важен спътник в този път е паметта. А също и визионерството, което за университетската общност е основното гориво за придвижване напред. Емблемата и престижът на едно висше учебно заведение са все по-важни днес - в условията на безпрецедентната конкуренция, за която разстоянията и ... |
|
|
Обградени от дискусии за метамодернизъм, космодернизъм, трансхуманизъм и всевъзможни други -изми, си даваме сметка как неусетно литературознанието е отвоювало територии, които му дават право да се назове актуална и модерна наука. И действително - то вече се пита как климатичните промени отекват в художественото писане, какво ще се случва с телата ни в бъдеще, как социалните медии преструктурират обществото и какви са новите етични залози на времето. Това са само част от темите, с които се занимава вторият том на "Теория на литературата", този път посветен на новия век. Книгата е предназначена за студенти, но ... |
|
|
Какво се крие зад понятието "световна литература"? Има ли втори план и задкулисие в литературните процеси на нашето глобализирано съвремие? Очевиден ли е пътят от сензацията до канона? Тези и още произтичащи от тях въпроси разглежда книгата "Световен ли е "Нобел"?", като предлага проницателен и ерудиран прочит на нашумели и периферни явления от актуалния книжен оборот. Темата за световната литература няма как да пренебрегне приноса на Гьоте и Ауербах, но с днешна дата неизбежно засяга и политическите мотиви зад литературните награди (най-вече Нобеловата), конфликта между високо и ниско, ... |
|
|
Началото на ХХІ в. е време, в което литературоведската футурология не е на мода. На мода продължава да е по-скоро жалбата по съдбата на литературознанието и най-вече - на литературоведа. Като продължение на темата за смъртта на книгата и литературата звучат воплите по изгубения предмет на литературознанието, по залиняването на затвореното четене, което е било същината му, по отмирането на школите и невъзможността повече да се създават големи общности, в които да се отстояват споделими идеи. И най-вече - по незавидната участ на занимаващия се с литература, който все по-малко има думата по важните за обществото теми. Макар ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
