Повечето истории в тази книга са не само съвременни, но се случват докато минаваш наблизо или си спрял за разговор с някой от основните герои. Понякога присъства Бога на случайността, в повечето случаи само се чувства неговата намеса. От тази близост скоро разбираме, че сме свързани с някогашните ченгета и партийни недоносчета, ограбили скоропостижно каквото можеше да се ограби. Приличаме на тях, дори когато ги мразим или протестираме срещу некадърността и животинската им алчност. Имаме не по-малко общо и с човешките същества, изхранващи се от контейнерите с боклук, както и с политиците, които понякога са бизнесмени, ... |
|
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
|
Палми Ранчев има бурна биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на десетки стихосбирки, романи, новели, сборници с разкази и филмови сценарии. Превеждан е на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. "Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което, като наследство от комунистическата диктатура, властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно ... |
|
|
"Стоях между три високи дървета, кръстосал сянката си с най-близкото. Сред автомобили, мотори, скейтъри, велосипедисти, бързащи минувачи... Забравих къде отивам. И какво искам. Мълчах, останал без сили. Надявах се, че едва ли някой скоро ще разбере." Из книгата ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем ... |
|
|
Романът „Посока Сакраменто” е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновеният приятелски жест. Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, ... |
|
|
Палми Ранчев има доста бурна и нетипична за съвременния български писател житейска биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист на свободна практика и бодигард на още по-свободна, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност могат да се прибавят още няколко начина, да речем десетина, с които си е изкарвал прехраната, както казва той в едно свое интервю. Новата му книга съдържа стихотворения, писани през последните двадесетина години. Тяхната основна тема е духът – разрушителен, оцеляващ и същевременно съзидателен – който свързва понякога в парадоксални ... |
|
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
|
В сборникът участват тринайсет журналисти-поети: Асен Сираков; Боряна Желева; Венцислав Паскалев; Гергана Хрисчева; Димитър Дженев; Иглика Горанова; Мариана Кирова; Палми Ранчев; Силвия Недкова; Спасиана Кирилова; Станислава Пирчева - Ава; Татяна Атанасова; Татяна Явашева; Александра Димитрова. Обединява ги любовта към словото и желанието журналистите да са поети по душа, а поетите - поне малко журналисти като нагласа. "Миражът се ражда от жажда В пустинята, сред пясъци от думи... сложете върху вятъра следобеда от музея на бездушната памет Когато загубиш посоката С пчели и цветя се изпълва градината Потегляй, ... |
|
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
