"Наред с превода на Библията, Трапезни слова на Мартин Лутер, записвани от негови събеседници между 1531 и 1546 г., са сред най-издаваните немски книги с важна роля във формирането на светогледни нагласи по всякакви теми. Благодарение на тях типично Лутерови изрази придобиват статута на народната мъдрост, а множеството подборки са сред източниците за разбиране, продължаване, обсъждане и осъждане на Реформацията. Напоследък те не се радват на особена почит, подлагат се на нелепи обяснения, редактиране и цензуриране с оглед на новопоявяващи се вечни истини, тъй като в Словата често се изразяват твърдения, намиращи се ... |
|
Християнска реформа. ... През 1524 г. се появява книгата на Еразъм, Беседа за свободната воля (Diatribe de libero arbitrio). Това е защита на католическото учение за способността на човека сам да избере спасението си, без движещата роля на Святия Дух. Не само това, разбирайки, че Библията категорично говори за предопределение, но не съдържа нито един стих, който конкретно да споменава свободната воля, той се опитва да пренебрегне теологичните и доктриналните въпроси, описвайки християнството като "добър морал", не "доктринална система". Така той предлага "свободната воля" да се приеме на ... |
|
Съвременно издание на великото произведение на Мартин Лутер (1483 - 1546) За робството на волята, което мнозина смятат за най-значимия труд на реформатора. Написано е в отговор на книгата За свободната воля от Еразъм Ротердамски (1467 - 1536) - големия учен и хуманист от епохата на ренесанса. Спорът между Еразъм и Лутер е свързан с проблема дали човек притежава тъй наречената свободна воля. Възможно ли е свободно и без чужда помощ да се обърнем към Христос, за да потърсим спасение от греховете си и да бъдем оправдани? Становището на Еразъм е: Да! Лутер отговаря категорично: Не! Човек се ражда роб на греха."Нито ... |
|
Това е малка книжка, която разглежда основни християнски доктрини във въпроси и отговори. Книжката започва с кратка биография на Мартин Лутер. ... |
|
Християнска реформа. ... Посланието към Галатяните се занимава с конфликта между религията на делата - фарисейското учение - и спасението по благодат, което е учението на Библията. Ранната Църква е трябвало да се справи с юдаистите, които са настоявали, че е необходимо човешко участие в спасението: спазване на дела, които са условие за приемане от Бога. Павел, по произход сам фарисей и преди време един от най-ревностните привърженици на религията на дела, трябва да спаси своите духовни деца в Галатия от примката на юдаизма. Конфликтът на Павел с юдеите се пренася 1500 години напред в конфликта на Лутер с Римската ... |