Михаил Афонасиевич Булгаков е роден на 3 (15) май 1891 година в Киев (Руска империя, дн. Украйна) в семейство на професор от Киевската духовна академия. Той е най-голямото дете от общо седем деца в семейството. През 1909 година Булгаков завършва Първа киевска гимназия след което постъпва в Медицинския факултет на Киевския университет. След като се дипломира през 1916 година започва работа като лекар в село Николское, Смоленска губерния. Именно впечатленията му от тригодишната лекарска практика там са в основата на цикъла му с разкази Записки на младия лекар. От 1917 година той започва да използва морфин, с цел да облекчи алергичните реакции след ваксинация срещу дифтерит, но впоследствие се пристрастява към него. През есента на 1918 година Булгаков се връща в Киев, където започва частна лекарска практика. По време на Гражданската война (февруари 1919 г.) той е мобилизиран като военен лекар в армията на Украинската Народна Република. Година по-късно Булгаков остава да живее във Владикавказ, където сътрудничи на местните вестници, занимава се с литературна дейност и пише първите си пиеси, които се поставят в местния театър. Той все повече започва да определя себе си не като лекар, а като литератор.
През 1921 година Булгаков се премества в Москва, където се съсредоточава основно върху литературна дейност. Той сътрудничи като фейлетонист във вестниците Гудок, Рабочий и списанията Медицинский работни,Россия, Возрождение и Красный журнал для всех. През 1924 година се запознава с наскоро завърналата се от чужбина Любов Белозерская, която година по-късно става негова съпруга. В печата се появяват неговите разкази и повести Записки по маншетите, Дяволиада, Фаталните яйца и романът Бялата гвардия. Същата година Булгаков написва повестта Кучешко сърце, която бързо печели сърцата на читателите. Сатиричният сборник с разкази Дяволиада привлича погледите на критиката и довежда до полемични спорове. Пиесите му са поставяни на сцените в Московския художествен театър (МХАТ), театър Вахтангов и Московския камерен театър, като най-известни сред тях са Дните на Турбини, Квартирата на Зойка, Пурпурният остров и др. Те също предизвикват множество спорове. Авторът все по-често започва да е критикуван за антисъветско съдържание на творбите му, като след 1929 година цензурата практически преустановява нови публикации на неговите произведения. В периода 1930-1936 година Булгаков работи в Московския художествен театър като асистент-режисьор. Събитията от тези години са описани в творбата Театрален роман. Булгаков става член на Съюза на съветските писатели. През 1934 година прави първата пълна редакция на своя шедьовър - романът Майстора и маргарита, който писателят започва да пише още през 1929 година. По това време Булгаков вече е неизлечимо болен, като някои глави от творбата той диктува на жена си. Работата над книгата е завършена през февруари 1940 година, месец преди смъртта на автора. Авторовата концепция на Майстора и Маргарита значително се изменя за целия този период - от сатиричен роман до философско произведение, в което сатиричната линия се явява само част на сложната цялостна композиция. Романът за първи път е публикуван 26 години след смъртта на Булгаков в списание Москва и му носи световна слава, макар и посмъртно. През 1972 година книгата е успешно екранизирана. Майстора и Маргарита е един от най-ярките шедьоври на руската литература, неизяснен напълно, мистериозен и примамлив. Воланд един пролетен ден пристига в Москва, за да възстанови реда в града. Това е началото на една история, пълна с приключения и ирония, в която в крайна сметка побеждава любовта и верността. Други популярни творби на автора са Морфин, За ползите от алкохолизма, Колекция от долнопробни факти и др.
Великият майстор на словото Михаил Булгаков умира от нефросклероза на 10 март 1940 година в Москва, оставяйки след себе си безсмъртни произведения, които са актуални и до днес!
